Мечкари
Юрий Лизунов, Александър Чумичев / TASS
"Мечкарството" - пътуване с обучени мечки, които изпълняват трикове - е изключително популярно в царска Русия. Но през 1867 г. Съветът на министрите на Руската империя издава закон, с който се слага край на това. Причините, според закона, са следните: 1) жестокост към животни; 2) насърчаване на скитничеството и небрежното поведение при мечкарите. След като мечкарството се превръща в незаконно, "бизнесът" постепенно замира.
Карти и зарчета
Legion Media
През XVII век руските царе са доста набожни - поне публично. Цар Алексей (1629-1676) обича чуждите настолни игри като шах, дама и зарове, но ги забранява за своя народ. Според "Соборное уложение" (законодателният кодекс) от 1649 г. "картите и зарчетата" са обявени за престъпление, равно с кражбата. Това може да доведе до телесно наказание, осакатяване или жигосване.
Ядене на телешко месо
Кирил Брага / Sputnik
Убиването и яденето на крави е забранено в Русия, тъй като храната е оскъдна и се счита за лудост да се убиват крави, които могат да произвеждат мляко - или още по-добре - още крави. До XIX век месото се появява на трапезата на руския селянин само на големи празненства и обикновено е месо от по-възрастни крави.
Убиването на теле е считано за дяволско дело. Жак Маргерет, френски наемник в Русия, през 1606 г. пише: "Биковете и кравите се размножават забележително, тъй като руснаците не ядат телешко месо, защото това противоречи на тяхната религия. Яденето на телешко месо е дори по-лошо от яденето на човешко месо". Германският пътешественик Джейкъб Ройтфелс пък пише, че Иван Грозни някога нарежда да бъдат изгорени живи неруски работници, защото убиват и изяждат теле.
Бради
Public domain
Петър Велики смята, че за да улесни чужденците да правят бизнес с руснаците, местният народ трябва да спре да изглежда толкова различно с брадите и странните си дрехи!
През 1705 г. Петър издава закон, който гласи: всеки трябва да обръсне брадaта си, с изключение на селските крепостници. А тези, които искат да запазят брадата си, от 1715 г. трябва да плащат наистина огромен данък - от 50 рубли годишно (в онези дни с 5 рубли могат да се купят 100 кг сол; а 120 рубли са годишната заплата на младши военноморски офицер). Нарушителите на закона се осъждат на тежък труд.
Данъкът за брада е отменен едва през 1772 г., защото дотогава модата се променя и руските търговци и граждани като цяло спират да носят бради - те остават за селяните, свещениците и търговците.
Всичко за Френската революция: от шапки до думи
Public domain
Павел I, който се възкачва на престола след майка си Екатерина II, е притеснен, че след Френската революция бунтове срещу държавата могат да започнат и в Русия. Павел е личен приятел на Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета, така че е поразен от страх, когато научава за екзекуцията им.
Павел забранява следното: закръглени шапки във френски стил, "шпилки" (перуки), мустаци (дълги мустаци), жилетки, дебели вратовръзки; той дори забранява някои думи!
Вместо революционно звучащото "гражданин", трябва да се използва думата "обыватель" ("жител"). На мястото на "отечество", идва думата "държава".
След убийството на Павел всички тези забрани са отменени.
6 дини и ябълки
Legion Media
В определен ден от годината руските православни вярващи се въздържат от ядене на кръгли плодове и този ден е 11 септември, считан за свят ден - обезглавяването на свети Йоан Кръстител. Подобно на Шабат в юдаизма, работата в този ден е забранена. Но онова, което е странно, е, че никой не да яде плодове или зеленчуци с кръгла форма (като дини или ябълки) - защото те по някакъв начин приличат на главата на Свети Йоан!
Също така използването на ножове, мечове, сърпове и друга техника за рязане е забранено - на този ден хлябът трябва да се чупи с ръце, а не да се реже.
Тютюн
Legion Media
Тютюнът достига до Москва през XVI век чрез английски търговци. Руснаците бързо го харесват - всички започват да дъвчат и пушат тютюневи листа. Но през 1634 г. Москва изгаря - както официалното разследване твърди, поради паднал тютюн от нечия лула. Оттогава тютюнът е забранен.
Православните свещеници също смятат, че пушенето е безбожно, защото димът обикновено се свързва със зли духове. Тютюнопушенето може дори да бъде наказано с изгнание в Сибир, с разкъсани ноздри или с отрязани устни. Едва при Петър Велики, който е страстен пушач, руснаците отново започват да димят с лулите си.