ФОТОГАЛЕРИЯ: Как Берлинската стена се превръща в Желязната завеса

Преди да бъде построен основният символ на Студената война - Берлинската стена, движението между Западен и Източен Берлин е сравнително лесно. До половин милион немци ежедневно преминават демаркационната линия в двете посоки. Над 50 000 граждани на ГДР (Германска демократична република) се будят рано сутрин и отиват на работа в западната част на града, където заплатите са много по-високи, а вечер се връщат у дома, където цените са много по-ниски.

Не всички обаче се завръщат от пътуванията си в Западен Берлин. Мнозина предпочитат да останат в по-проспериращия Запад. Над 207 000 източногерманци напускат страната през 1961 г., като над 30 000 души се местят в Западен Берлин само през юли същата година и никога повече не се връщат. Тъй като повечето от тях са млади образовани специалисти, икономиката на ГДР скоро се сблъсква с големи проблеми.

В резултат ръководството на Източна Германия решава да затвори границата. След като получава одобрение от Москва, чиито отношения с НАТО по онова време са максимално разрушени, започва строителството на емблематичната Стена. Официално обявена за антифашистка защита, всъщност нейната цел е да задържи източногерманците в страната.

Сутринта на 13 август 1961 г. шокираните берлинчани наблюдават как военни и полиция от ГДР разтоварват бетон, бодлива тел, лопати и каменни блокове. Групата на Съветските сили в Германия е вдигната под тревога. "Семействата бяха разделени, хората вече не можеха да се движат свободно от единия в другия квартал", спомня си Бриджит Куисър. Свидетел на събитията, известни днес като "Неделята на бодливата тел".

Изграждането на Берлинската стена отнема почти 15 години. В своя връх 3,5-метрова стена има дължина 155 км (127,5 от които са оборудвани с електрическа или звукова алармена система), 302 наблюдателни кули, 250 кучешки развъдника, 20 бункера и 11 000 войници на стража.

Когато стената е построена, тя се намира само на няколко метра от Църквата на помирението на Бернауер Щрасе. Тази църква, чието име е символично при тези обстоятелства, е затворена за енориаши и използвана от охраната за наблюдение за бегълци. През 1985 г. църквата, разглеждана от много германци като символ на разцеплението на страната, е взривена по заповед на ръководството на ГДР.

Малко са проблемите с наземното изграждане на стената, но не е толкова просто при създаването на подземните граници в метрото в Берлин. Някои метростанции от Западен Берлин са в ГДР. Когато се появява Стената, те са затворени, с изключение на свързващата станция "Фридрихщрасе", която на изхода има контролна точка.

Берлинската стена, подобно на желязна завеса, разделя Германия наполовина, "прерязвайки" всички връзки между хората от двете страни. Ако човек иска да посети роднини, приятели или близки в Западен Берлин, той се нуждае от разрешение, което обаче е почти невъзможно да получи. И ако прекрачи границата незаконно, рискува да бъде хванат и осъден на 10 години затвор или застрелян от охраната като "предател".

Въпреки тази опасност, източните германци никога не спират да се опитват да бягат на Запад. Първи в списъка са войнишките стражи. Над 1300 от тях бягат в Западен Берлин, когато Стената все още е непълна и слабо обезопасена. Един от първите и най-известни сред тях е Ханс Конрад Шуман, чието бягство на 15 август 1961 г. е заснето; тази снимка веднага плъзва по целия свят.

Скоро обаче са поставени нови бариери, които могат да бъдат отворени само от няколко войници едновременно. И започват да се избират само най-лоялни и предани охранители.

По време на над 30-годишното съществуване на Стената над 5000 души успяват да избягат на Запад. Хората се катерят на Стената, копаят дълги тунели, преплуват канали, крадат автомобили, камиони и влакове, с които пробиват портите и слабите части на барикадите и дори проектират балони с горещ въздух, за да прелетят над нея.

На 17 април 1963 г. войникът Волфганг Енгелс открадва бронетранспортьор и го разбива в бетонната преграда, викайки: "Излизам оттук на Запад, някой иска ли да се присъедини?". Машината не успява да пробие стената, а Енгелс е застрелян два пъти от източногерманските граничари. Ранен, той все пак успява да стигне до другата страна на Стената.

Не всички бегълци имат късмет. По време на съществуването на Берлинската стена източногерманската стража застрелва 136 души. Последният убит по време на опит за бягство на Запад е 20-годишният Крис Гефрой, който умира на 6 февруари 1989 година.

През 1987 г. певецът Дейвид Боуи изнася концерт в Западен Берлин. Хората отвъд Стената не могат да видят изпълнението, но активно пеят заедно. "Беше като двоен концерт, където стената беше разделението. И ги чувахме да викат и пеят едновременно от другата страна. Боже, дори сега се задушавам. Това ми разбиваше сърцето. Никога не съм правил нещо подобно в живота си и предполагам никога няма да го направя отново. Когато изпяхме "Герои", наистина се чувстваше като химн, почти като молитва", спомня си Боуи.

Тъй като Берлинската стена е построена с благословията на Съветския съюз, с нея е и унищожена. В разгара на бурните политически промени, известни като Перестройка, страната губи значително контрола си над европейските си сателити. През лятото на 1989 г. Унгария отваря границата си с Австрия, което ефективно сваля Желязната завеса и прави Берлинската стена остаряла.

Ръководството на ГДР, за разлика от унгарския си колега, не е отворено за либерализация. Парализирано от масовите протести и сътресения, то призова съветите за помощ. Въпреки това Михаил Горбачов, който не иска да навреди на последващото сближаване на отношенията със Запада, не само отказва да даде на Източна Германия икономическа и военна помощ, но и съветва страната да започне реформи.

Без съветска защита Стената е обречена. На 9 ноември 1989 г. тълпите граждани на ГДР започват да я разрушават, за да възстановят връзката си със Западен Берлин. Официалните работи по деконструкция обаче започват едва на 13 юни следващата година.

Разказваме ви още за 5 феномена на перестройката, които променят живота на руснаците!