От ноември 2019 г. отношенията между Москва и Вашингтон продължават да затъват до нови нива - тъжна тенденция на прогресивно "поставяне" на рекорди, която продължава през последното десетилетие: шпионски скандали, взаимни обвинения за политическа намеса, сурови дипломатически отношения - както и прекратяването на 30-годишния Договор за ядрено въоръжение - видяхме всичко това!
Имайки предвид изказването на сегашния заместник-министър на външните работи на Русия Сергей Рябков, който заяви това лято, че руско-американските отношения са "дори по-лоши, отколкото в ерата на Студената война", е трудно да се съсредоточим върху позитивите. Но да не забравяме, че историята на нашите двустранни отношения далеч не е мрачна и е имала и моменти на приятелство, взаимопомощ и сътрудничество.
Ето списъка с какво Русия (или СССР) помага на САЩ - умишлено или не.
Подкрепя Севера в Гражданската война
Getty Images
Е, като се има предвид, че някои американци в Южните щати все още обичат да размахват от време на време флагчета на Конфедерацията, не всички в САЩ ще бъдат благодарни за това. Но за тези, които вярват, че СССР заема правилната страна - добре дошли!
Въпросът е, че Руската империя официално подкрепя правителството на Ейбрахам Линкълн (единствената европейска държава, която прави това, освен Швейцария) през 1862 година. "Русия иска преди всичко поддържането на Американския съюз като една неделима нация", пише външният министър Александър Горчаков до секретаря на американското посолство. Освен това Русия изпраща два флота от по шест военни кораба всеки, за да патрулират във водите около Ню Йорк и Сан Франциско.
Русия, разбира се, преследва и собствените си цели. През 1860-те, изправена пред възможността за поредната европейска война, тя се нуждае от подкрепа в Америка, за да атакува презокеански територии, принадлежащи на Франция и Великобритания. Въпреки това руските военни кораби помагат на Съюза да запази градовете си по-сигурни. В днешно време такава история ще бъде определена като приказка.
Кликнете тук, за да научите как Русия помага на Ейбрахам Линкълн.
Продажбата на Аляска
Getty Images
Аляска се оказва истинска златна мина за американците: през 1867 г. САЩ я купуват от Русия за $7,2 млн., за да открият огромни златни запаси там само двадесет години по-късно. Златото при р. Клондайк от края на XIX - началото на XX в. дава на американската икономика стотици милиони долари, докато Русия не може да направи нищо.
Защо продадохме Аляска на Вашингтон? Накратко - твърде скъпо и трудно е да се контролират такива отдалечени земи от Москва, земи, в които Русия се сблъсква и с изчерпване на природните ресурси (или поне така си мисли!). Така че да се отърве от нея изглежда добра идея. Ами сега! Така Америка получава 49-тия си щат, най-голямата, най-студената и важна територия към Арктика.
Прочетете повече за продажбата на Аляска.
Изпращане на имигранти
Global Look Press
За да бъдем честни, почти всяка държава в света може да иска признателност от САЩ в това отношение. За да бъдем още по-откровени, всъщност това не е нещо, с което Русия може да се гордее - но синовете и дъщерите, които тя губи в ужасния хаос и кръвопролития на ХХ в., обогатяват до голяма степен американската наука и култура.
Първо, хиляди напускат заради антиеврейските погроми от края на ХIX - началото на ХХ век. Те се заселват в Америка, имат семейства и деца - и така Америка получава, например, Стивън Спилбърг. Или Боб Дилън, или Харисън Форд, или Дейвид Духовни, или Гуинет Полтроу… всички те, както и много други, са потомци на еврейски имигранти от Руската империя.
Второ, веднага след избухването на Революцията през 1917 г. и превземането на властта от болшевиките, САЩ, заедно с Европа, се сблъскват с наплив от руски имигранти, които не могат да издържат на червения режим. Сред тях са хора като романиста Владимир Набоков ("Лолита"), инженерът Владимир Зворикин (сред тези, които създадават телевизията), авиоконструкторът Игор Сикорски (измисля най-добрите самолети и вертолети на своето време), композиторът Сергей Рахманинов и т.н.
Разбира се, всички тези имигранти обичат родината си, но те свикват с Америка, нейните ценности и възможности. "Земята е твърда навсякъде. Препоръчвам САЩ", пише поетът Йосиф Бродски до колегата си емигрант, балетистът Михаил Баришников. Изглежда Баришников се съгласява, тъй като самият той кандидатства за американско гражданство.
Принос през Втората световна война
Олег Кноринг / Sputnik
Във Втората световна война съюзниците, които се мразят още преди войната, се сблъскват с такова абсолютно зло като нацистка Германия, че се обединяват и се борят заедно за бъдещето на цялата човешка раса. И макар значението на усилията на всяка страна да се съпротивлява на нацистите и Япония да е безспорно, СССР понася най-големи загуби (26,6 млн. души според официалната статистика, в сравнение с 405 000 жертви за САЩ).
Какво би станало, ако СССР не се бе борил с Германия? Дори ако Великобритания, САЩ и техните съюзници по някакъв начин биха успели да спечелят, победата щеше да дойде на цена, която е трудно да се определи. Ето защо руснаците стават толкова раздразнителни, когато чуят, че някой подценява съветския принос за спечелването на Втората световна война.
Поставяне на предизвикателство в Студената война
Getty Images
Това се случва по време на конфронтацията със СССР, продължила от 1940-те до 1980-те, когато САЩ се превръщат в истинска суперсила. И докато надпреварата в ядреното въоръжение със сигурност излага цялото човечество на риск, предизвикателствата от страна на съветите карат американците да се напредват във всяка сфера - военната, икономическата, културната и научната. Дори докато отговарят на въпроса "Защо е създадена НАСА?", американските астронавти казват: "За да победим руснаците!" И са прави: космическата надпревара дава ударно начало на желанието на човечеството да изследва Вселената.
Освен това опаснотта от Изтока кара западните капиталистически (главно европейски) държави да се обединят зад общ щит. И Вашингтон с огромния си военен капацитет играе ролята на този щит, създавайки НАТО. След разпадането на СССР и неговия социалистически блок НАТО се изправя пред екзистенциална криза. Днес без очевидни врагове смисълът от него става все по-неясен и по-труден за обяснение, докато лидерите му продължават да се карат кой колко дължи и на кого. Може би начинът, по който Русия понякога е представяна на Запада като абсолютно зло, е просто чиста носталгия по добрите стари времена!