Космическите проучвания са една от приоритетните области на СССР. Да направи постиженията на съветската наука достъпни за приятелските страни и да обедини усилията на всички народи е част от държавната политика. Така през 1970 г. се създава програмата "Интеркосмос" - благодарение на нея космонавти, които не са граждани на СССР или САЩ, успяват да отиват в космоса. В програмата са включени 10 страни-участнички: СССР, ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария - и, разбира се, България.
Първият български космонавт
Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов (фамилията не звучи добре на руски) става първият български космонавт, който полита в космоса през 1979 година. Той прекарва 1 ден, 23 часа и 1 минута в космоса. Трудно е да се каже дали този полет е бил успешен - от една страна, поради проблеми с двигателя, космическият кораб "Союз-33", в който се намират космонавтите, извършва аварийно кацане почти в състояние на свободно падане, но от друга страна обаче този случай доказва надеждността и безопасността на руските космически кораби.
Единствена участничка, излязла в космоса 2 пъти
Тъй като първата космическа "разходка" свършва, преди да е започнала, България като изключение получава възможността да изпрати свой човек в космоса отново. В следващия съвместен съветско-български полет взема участие вече известният Александър Александров, който е дубльор на Георги Иванов през 1979 г. и който става вторият български космонавт. Тази космическа мисия се провежда през 1988 г. и продължава почти 10 дни - така България става шестата космическа държава в света. В чест на това през същата година е изсечена монета от 20 лева.
Ще се наспиваш в космоса
Програмата "Шипка", реализирана във втори български полет, се превръща в най-богатата програма на "Главкосмос". Извършени са над 50 научни експеримента (обикновено се правят 4-5 за един полет) от различенхарактер.Например Александър Александров разказва, че именно в космически условия могат да се създават материали с качествено нови характеристики. Другото интересно е, че именно българският полет от 1988 г. потвърждава и за пореден път доказа важността на съня – и в космоса можете не само да заспите, но и и ще получите достатъчно сън и напълно да се възстановите.
На Марс – само веднъж
През 2016 г. от космодрома "Байконур" излита ракета с българския апарат "Люлин-MO" на борда. Група космонавти отива да изследва Марс, за да проучи местоположението на водата на планетата и да измери нивото на радиация – с помощта на българското изобретение. Според "Люлин-МО" по време на полета от Земята до Марс и обратно (който е 6 месеца еднопосочно) участниците в полета могат да получат около 60% от допустимата доза радиация - това означава, че можете да летите до Марс само веднъж.