Защо децата в съветските детски градини спят на открито?

Разглеждайки тази снимка, няма как да не се разтреперим - малките очевидно спят навън през зимата. Изненадващо, но това е често срещана практика в съветските детски градини. Можем да намерим многобройни снимки, показващи деца, които спят навън - през зимата, както и през лятото.

Опасен ли е този вид сън за здравето на децата? Проучихме документ, наречен "Санитарни правила и разпоредби за детските градини" от 1985 г., одобрен от най-високите медицински органи на СССР. Оказва се, че съветските детски институции ясно разбират, че децата се нуждаят от редовен достъп до чист въздух. Наредбите изискват помещенията на детските градини да се проветряват не по-малко от два пъти на ден и децата редовно да ходят и да играят навън. Персоналът на детската градина трябва да се увери, че те са топло облечени, но не прекомерно: зимните палта са задължителни само ако температурата падне под -4 градуса. Ние обаче не намерихме информация за спане навън.

Трудов лагер или здравословен навик?

Но снимки като тези са в изобилие, затова прегледахме няколко онлайн форума и открихме наистина интересни коментари по темата от хора, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят младостта си в СССР.

Една от най-важните задачи на първото съветско правителство е да спре масовите епидемии, включително туберкулозата. В началото на 1930-те години над 25 000 лекари работят в клиники за туберкулоза; до 1957 г. над 130 млн. съветски граждани са ваксинирани срещу туберкулоза. Но основната борба срещу епидемиите е чрез ежедневната хигиена, преподавана в детските градини в целия СССР.

Свежият въздух е от съществено значение за доброто здраве. Здравето на първите Романови - царете - било толкова лошо, защото прекарвали по-голямата част от живота си вътре в покоите си, рядко дишайки чист въздух, особено когато били деца.

За разлика от тях, съветските деца прекарват много време навън. Интернет потребителят matros_kruzhkin, който прекарва една година в детски санаториум за борба с туберкулозата през 1959-1960 г., пише: "Помня много добре тези времена на дрямка на открити веранди, дори през зимата. Само носът беше оставен непокрит. През лятото децата спяха на веранди и тераси. Дори през зимата онези, които не можеха да ходят, бяха изнасяни навън и увивани в топли одеяла. Помещенията се отопляваха с печки на дърва".

Други потвърждават, че през 1970-те и 1980-те години практиката за използване на терапия с вода и въздух се запазва не само в противотуберкулозните институции и санаториуми. Потребителят DuraLena си спомня, че през 1980-те години "цялата ни детска градина излизаше навън само по бельо и бяхме пръскани с вода от маркуч".

Някои деца обаче не намират това за приятно, съдейки по други спомени: "Никога няма да забравя това, беше като трудов лагер", пише потребител на име barbosiara. "В тези спални чували не можеше и ръката да си мръднеш, а аз не издържах на нещо толкова тясно – веднага избухвах в раздразнение, а проклетата учителка от детската градина ме пристягаше още по-здраво."

За учителите в детската градина извеждането на деца навън през зимата всъщност не е "разходка в парка". Потребителят eliabe_l, роден в Москва през 50-те години на миналия век, си спомня: "Колко работа беше това за бавачките! Децата трябваше да се сложат в спални чували, след което да се изнесат на терасата, където прозорците бяха широко отворени. След час дрямка всички трябваше да бъдат пренесени вътре. И това беше обществена детска градина, а не елитна институция. Всяка сутрин всички децата се преглеждаха от лекар и ако някой имаше настинка, се изпращаше обратно вкъщи." Санитарните норми предписват спане навън, ако температурата е над -10 градуса.

Романтично изживяване

Въпреки всичко това е доста "романтично" преживяване, което много съветски хора помнят дори в по-възрастните си години. Много от тях запазват навика да спят навън или на отворени прозорци, даже и в най-студените периоди на годината.

"Спомням си как в детската градина (дори преди детската градина!) след обяд всички бяхме слагани в "пликове" и изнасяни навън, за да спим", споделя потребителят Olk. "Спяхме на едни много широки маси. Харесваше ми да лежа там и да гледам как кленовите листа падат през зимата или синигерът скача по голите клони. И винаги до нас седеше бавачка, облечена в гащеризон, която разтриваше замръзналите си пръсти и ни гледаше от време на време изпод вежди. Бързо затварях очи и се правех, че спя."

Ужасите на царските гимназии: или защо учението в Руската империя е трудно?