Кое e най-хубавото от живота в Съветския съюз?

История
БОРИС ЕГОРОВ
Вярвате или не, но много руснаци все още оплакват разпада на СССР - и би било лъжа да се каже, че нямат основание да го правят.

Съжалявате ли за разпадането на СССР? Е, две трети от руснаците (66%) съжаляват, твърди доклад на "Левада-център" от декември 2018 година. И това е най-големият брой в постсъветската история.

За да разберем по-добре защо падането на съветската империя, почти 30 години по-късно, се разглежда от мнозина като бедствие, събрахме няколко мнения за най-доброто от СССР. Ето какво научихме.

Чувство за сигурност

Този отговор е може би най-популярен, макар и по различни причини. Съветският живот може да е бил доста скучен, но мнозина смятат, че основните блага и възможности са до известна степен гарантирани за всички за цял живот, чрез системата на социалните услуги, пенсиите и т.н. Обикновено имаш работа, от която е много трудно да бъдеш уволнен, скромна, но стабилна заплата, платени пътувания до санаториуми (веднъж на няколко години) и т.н.

"Ако нещо не е наред с теб, няма да се озовеш на улицата като болен просяк, защото ще се погрижат за теб", спомня си Олга от Москва, която е живяла в СССР. "Това беше много комфортен начин на живот. Опитах го - и беше страхотно."

Филмовият режисьор Николай Бурляев е съгласен: "В СССР всеки можеше да бъде сигурен, че има утре. Всеки. Беше невъзможно да се притесняваш за неща като 'Ще запазя ли работата си?', 'Ще запазя ли апартамента си?', или 'Ще успея ли да храня децата си утре?' А сега всички се тревожим за тези неща."

Тъмната страна: Не винаги е приятно целият ти живот да бъде планиран. В СССР възможностите за кариера, свободите и заплатите са доста ограничени. Например, държавата може да ти даде безплатно превозно средство или дори апартамент - но все пак може да чакаш години, за да го получиш. И откъсването от добре планирания живот на съветски гражданин се смята буквално за престъпление - попитай онези, които са обвинени в социален паразитизъм (случва се, ако например не работиш повече от 4 месеца).

Гордеехме се със своята страна

"Когато бях малко пионерче много съжалявах другите страни, тъй като бяхме сигурни, че няма държава, по-добра от нашата", спомня си Ирина, друга бивша гражданка на СССР. Не е изненадващо - държавата наистина е добра в промотирането на своите идеали сред младежта. И тези идеали също не са чак толкова лоши: приятелство между всички нации, изграждане на голямо мирно общество без класови бариери, без бедност, алчност и други пороци (комунизъм, с други думи).

"Моралните принципи на СССР бяха правилни… поне ако говорим за обявените", съгласява се Олга. "Човек трябваше да работи за нещо по-голямо, а не само за пари."

Тъмната страна: Като тоталитарна държава СССР се справя чудесно в установяването на идеали, но много зле с това да казва истината на своите граждани (което, разбира се, им помага да се чувстват горди). "Противопоставянето от всякакъв вид се наказваше. Всеки, дръзнал да изкаже различно мнение от това на партията, беше обречен", припомня геологът Юрий Кечеджиян. До края на съветската ера (края на 1980-те години) само децата могат да повярват, че СССР, с разпадащата си се икономика и постоянните опашки в магазините, е най-добрата държава в света.

Всички са равни (повече или по-малко)

Съветският съюз е страна на скромността. Не е прието да се притесняваш твърде много за пари и богатства (плюс това по-голямата част от населението, с изключение на шефовете на комунистическата партия, почти няма такива). Съществуват неща, които се смятат за много по-ценни от парите - например професионализмът. "Не сме се отнасяли, например, към учителите като към загубеняци (както често се случва в днешно време)", казва Наталия Смирнова за руската платфрома TheQuestion. "Да си професор беше като да принадлежиш към благородничеството."

Равенството означава нещо в СССР: почти никой няма много, но почти всеки има нещо. "Разбира се, в СССР имаше елит - височайши служители, изтъкнати учени, художници и т.н., които се радваха на привилегии, като например да имат държавна вила на разположение или изобилие от иначе оскъдни продукти", пише Олга Ковалевская за Express Gazeta. "Но разликата в заплатите между топ мениджърите и обикновените работници не беше толкова голяма, колкото е сега."

Тъмната страна: Ако разгледаме горното по-реалистично, ще се съгласим с друг потребител на TheQuestion, Даниил Прохоров, който казва: "Всеки можеше да си позволи лоша храна и некачествени дрехи." Материално богатство почти не съществува в СССР - поне за по-голямата част от неговите граждани. И макар основите да са гарантирани, дори тези, които работят здраво, рядко могат да се издигнат над посредственото ниво на потребление. Така че защо му е на човек да работи здраво? По принцип това е една от (многото) причини съветската социалистическа икономика в крайна сметка да се срине толкова драматично.

А знаете ли защо за евреите СССР съвсем не е Обетованата земя?