Уви, месец по-късно, на 28 януари 1942 г. командирът на танка и куловият стрелец-товарач Семилетов (името му не е запазено) загива в битка край село Велмеж. Оцелява само механик-водачът Пьотър Трайнин, който се бие през цялата Велика oтечествена война и става Герой на Съветския съюз. През 1981 г. в книгата "Войнишко поле" той прави подробно описание на уникалната битка, пише "Российская газета".
По време на контраатака 20-та кавалерийска (таджикска) дивизия с леки танкове БТ влиза в немския тил. Поради обилния снеговалеж преспите са високи повече от метър, конете се движат бавно и тогава осем танка БT-7 тръгват на разузнаване. Екипажът на Николай Обухан получва за задача да действа в посока селата Троицк и Денисиха.
"Придвижвахме се бързо от едно укритие до друго, внимателно наблюдавайки терена. Преди да стигнем до Денисиха, на около километър или два, чухме звук от танкови двигатели, заглушен от разстоянието и малка горичка. Решихме да организираме засада", спомня си Трайнин.
Мястото за засадата е избрано изключително добре. БT се намира в края на гората и може да контролира кръстовище на два пътя, близо до което тече р. Озерки. Освен това е напълно покрит със сняг и е практически невидим за немските танкисти. Два танка Pz.III излизат на полянката. Разстоянието между немските машини е 100 м, а след това Николай Обухан решава първо да стреля по задния танк.
Огънят се води от разстояние 300 метра. След първия изстрел екипажът от запалилия се втори немски танк се втурва да бяга. Червената армия стреля по него с картечница. Не успяват да унищожат втория Pz.III с 45-мм оръдие - бронебойните снаряди свършват.
"Главата мисли, а ръцете и краката действат. Давам на двигателя пълна скорост, крещейки: "Дръжте се, командире, стойте! Тръгвам на таран! Машината се втурна напред и всичките 400 коня, "впрегнати" в двигателя, я изстреляха към вражеския танк. Сякаш чувах гласа на командира отдалеч, който ми крещеше, нареждаше или съветваше, но всичко това се случваше само в главата ми“, спомня си Трайнин.
Съветският БT-7 се блъска в немския Pz.III под остър ъгъл, точно по протежение на водещата гъсенична верига на врага. Той влачи немския танк няколко метра и го избутва от скала в р. Озерки. Връщайки се в гората, съветските танкисти виждат, че се движи трети немски танк. Пускат го и също правят таран.
"Този път разруших задвижващата част на вражеската машина толкова ловко, че дори не почувствах удара. Но след тарана двигателят изключи и тръгна едва при третия или четвъртия опит. И добре, че тръгна! Зашеметеният хитлеров екипаж, след като се съвзе, вече успешно насочваше купола", пише Тренин.
За щастие БT-7 успява да се оттегли невредим в гората и дори изстрелва осколочно-фугасни снаряди по немския танк. Четири километра по-късно откриват германска колона край село Лучинское, състояща се от бронетранспортьори и товарни машини на пехотата, която по-късно е унищожена от кавалерията на 124-ти кавалерийски полк.