Съюзник ли е Русия на Иран?

Няма по-добър начин да започнете новата година от разговор за края на света и в това отношение 2020 г. започна с гръм и трясък. Когато американската атака уби иранския генерал Касем Солеймани на 3 януари, слуховете за третата световна война, започнали за нула време, бързо обиколиха интернет. И макар тук да са замесени по-скоро САЩ и Иран, Русия също бе спомената (поне на шега).

Например бившата порно звезда Миа Халифа публикува в Twitter своя снимка в червена тениска с герба на Русия с надпис: "САЩ са в раздор с Иран… Иран е съюзник на Русия… Аз, за всеки случай".

Браво, Миа! Но шегата настрана, можем ли всъщност да наречем Москва и Техеран съюзници?

Русия и Иран си сътрудничат тясно в Сирия

Починалият генерал Солеймани, считан от САЩ за терорист и за герой от проиранските шиитски сили в Близкия изток, работи в тясно сътрудничество с Русия в сирийската война. И Москва, и Техеран подкрепят президента Башар Асад в конфликта, като се противопоставят както на ислямистките терористи, така и на прозападната опозиция.

Докато Русия се концентрира най-вече върху авиоудари с ограничено използване на специални сили, Иран контролира хиляди войски на територията на Сирия (по американска оценка в края на 2018 г. във войната участват над 12 500 ирански пълномощници). Помощта от Иран и Русия позволи на Башар Асад да спечели по-голямата част от територията на Сирия през 2015-2019 година.

Така че, що се отнася до Сирия, руските и иранските интереси се припокриват, тъй като и двете държави считат правителството на Асад за свой ценен партньор. "Русия и Иран са единствените две държави, готови да инвестират във възстановяването на Сирия след войната. И никоя от двете не е в състояние да реконструира Сирия сама", отбелязва Петър Кортунов от Руския съвет за международни отношения, наричайки отношенията на двете сили "здрав брак в симбиоза".

Но те имат различни позиции в Близкия изток

Въпреки това, ако става дума за дългосрочни стратегии, експертите са единодушни, че Русия и Иран преследват различни цели.

"Целта на Москва е да запази баланса на силите в региона, за да играе ролята на решаващ нерегионален посредник", пише иранологът Никита Смагин в статия за Carnegie Moscow Center. "В много отношения Иран гледа в обратната посока, нетърпелив да стане лидер на Близкия изток, тъй като Техеран смята, че това е единственият начин да гарантира безопасността на ислямската република".

Смагин подчерта, че подобен подход не се харесва на Москва - в Близкия изток Русия предпочита системата за проверка и балансиране без конкретен лидер. Това поддържа добри работни отношения не само с Иран и Сирия, но и с Израел, Турция и напоследък - със Саудитска Арабия (и трите имат дълга неприятна история с Техеран). Иран от своя страна подкопава усилията на Русия да помогне на Асад да направи отстъпки на опозицията и най-накрая да излезе с политическо решение на националната криза. Тези конфликти на интересите вероятно няма да изчезнат скоро.

Икономическите им връзки са слаби

"Икономиката остава слабата точка на нашите двустранни отношения", призна в интервю за "Комерсант" преди оставката си посланикът на Иран в Русия през 2013-2019 г. Мехди Санай. "Отчасти това може да се обясни с факта, че и Русия, и Иран изнасят енергия. При такива обстоятелства не е лесно да се увеличат обемите на търговията."

Всъщност обемът на търговията остава в най-добрия случай скромен. През 2018 г. той възлиза само на $1,7 млрд., по-малко от 1% от външнотърговския оборот на Русия. Има някои амбициозни проекти в областта на инфраструктурата и търговията, като международният транспортен коридор "Север-Юг", осигуряващ сухопътно трасе от Индийския океан до Балтийско море през Индия, Иран и Русия, или зона за свободна търговия между Иран и ръководения от Русия Евразийски икономически съюз, но реализацията им остава бавна. Без солидна икономическа основа съюзът не може да се счита за устойчив.

В исторически план има и някои горчиви преживявания

"През XIX и XX век Русия и Съветският съюз се усъмниха в иранския суверенитет повече от веднъж", припомня Никита Смагин. През 1911 г., по време на Персийската конституционна революция, Руската империя, защитавайки сферата си на влияние, изпраща войски в Иран, потискайки демократичното движение, и стреля по Меджлиса (парламента) с артилерийски огън.

По-късно, през август 1941 г., когато Втората световна война избухва и Съветският съюз и Великобритания се страхуват, че Иран може да се превърне в марионетка на Германия, те изпращат войски, като вземат страната под свой контрол. Сталин дори обмисля "съветизация" на Северен Иран чрез създаване на марионетни държави, но съветите са принудени да напуснат международната общност през 1946 година.

Подобен опит не влияе пряко на правителствените отношения, но разочарова части от обществото на Иран, създавайки съмнения дали на Русия може да се вярва, допълнително усложнявайки отношенията. Например, новината, че на Русия е разрешено да използва иранска въздушна база за нападение на "Ислямска държава" през 2016 г., създаде такъв обществен размисъл в ислямската република, че Техеран трябваше да отмени разрешението си.

(Прочетете повече за съветско-британското нашествие в Иран тук. A тук можете да научите повече за плановете на Сталин да превземе Иран през 1940-те години).

Партньори, а не съюзници

Всички изброени по-горе неща не означават непременно, че Русия и Иран не са в състояние да си сътрудничат - напротив, настоящото състояние на нещата в Близкия изток ги прави много важни една за друга, поне политически (както Мехди Санай отбеляза, президентите Владимир Путин и Хасан Рухани са се срещали 17 пъти през последните шест години - със сигурност има какво да обсъдят). Но все пак това е по-близо до отношенията на тактически партньори, а не на стратегически съюзници, поради различните глобални цели.