Странните навици на руските царе

Всички руски монарси са хора, което означава, че всеки един от тях си има своите странности и слабости, от които не може или не би се отървал. Навиците обаче не трябва да се бъркат с хобитата: например, ходенето на лов редовно е хоби за много царе, но само един от тях е луд по пушенето на наргиле.

Любовта на Екатерина Велика към изключително силното кафе

Императрица Екатерина II (172-1796 г.) е като наркоманка за кафе. Тя започва всяка сутрин с две малки чашки, във всяка от които има по пет-шест чаени лъжички смляно кафе! Останалото след церемонията за кафе на императрицата се предава на слугите, които правят ароматната напитка от него още два или три пъти.

През XVIII в. кафето се смята за изключително мъжка напитка и с редовната му консумация Екатерина подчертава, че не е по-лоша от всеки мъж. Има легенда, че веднъж с разрешение на императрицата държавният секретар Сергей Козмин опитва кафето, приготвено за нея. Сърцето му започва да бие толкова бързо, че е повикан лекар.

Прекомерното внимание на Николай II към бижутата

Пишейки за хобитата на последния руски император, историците обикновено споменават колоездене, татуировки, лов и тенис... Все пак всички тези са хобита на Николай II (1868-1918). Що се отнася до навиците му обаче трябва да споменем тютюнопушенето - самият Николай пуши много (над 25 цигари на ден) и тайно учи дъщерите си да пушат.

Истински забавна е страстта на Николай Александрович да съхранява опис на бижутата, които получава като подаръци. В албума на бижутата на Николай II има 136 страници, 41 от които са изпълнени с рисунки на бижута с мастило, тебешир и бронзова боя. Албумът е започнат през 1889 г., когато Николай е на 18 години. Повечето рисунки са дело на баронеса Тизенхаузен, възрастна дама в императорския двор. Императорът се грижи всички бижута, които получава като подаръци, да бъдат вписвани в албума и се подписва за всяко от тях. Той не се отказва от навика си дори през Първата световна война.

Неописуема страст на Николай I към киселите краставички

Николай Павлович (1796-1855) е единственият руски император, който никога не е пушил, не обича алкохол, предпочита спартанската диета и никога не яде сладко.

"Единствената императорска слабост", споменавана от много мемоаристи, е пристрастяването на Николай I към киселите краставички. Императорът започва всеки свой ден с тях: на закуска му се сервира чай, сладко-кисел хляб и пет кисели краставички. Императорът не вечеря, но често изпива няколко лъжици саламура от кисели краставички.

Петър III играе с кукли

Като дете бъдещият император и съпруг на Екатерина II, Петър Фьодорович (1728-1762), има традиционно пруско възпитание, пълно с жестокост и ограничения. Всъщност великият херцог няма нищо подобно на нормално детство. Може би поради тази причина, когато вече е млад човек, той се обръща към игрите на детството. Карл-Вилхелм Финк фон Финкенщайн, пруски дипломат в Русия, пише през 1748 г., когато Петър е на 20 години: "В продължение на няколко часа всеки ден играе с кукли и марионетки; назначените да се грижат за него се надяват, че с възрастта той ще придобие мъдри идеи, но ми се струва, че се заблуждават твърде дълго".

Те започват да крият куклите от императора, но това не помага. Описвайки времето, преди съпругът ѝ да стане император, Екатерина II споделя: "Играчките, куклите и другите детски принадлежности, които той обожаваше; през деня те бяха скрити и под моето легло. Великият херцог си лягаше първи след вечеря и, щом бяхме в леглото, мадам Крус (придворна дама) заключваше вратата и след това Великият херцог играеше до един или два сутринта. Независимо дали ми харесваше, трябваше да участвам в това хубаво забавление, както и мадам Крус".

Прекомерната употреба на никотин на Александър II

Александър Николаевич (1818-1881), Цар Освободител, наследява храносмилателните проблеми на своите предци. През 1850 г., докато е в Кавказ, великият княз опитва да пуши наргиле и забелязва, че това отпуска стомаха му. След това наргилето се превръща в незаменим атрибут на живота на великия княз и по-късно император. Граф Петър Долгоруков си спомня: "Негово величество, като сядаше там, където сметне за добре, започваше да пуши наргиле и пушеше, докато не постигне пълен успех. Огромни паравани се поставяха пред суверена и зад тях се събираха хора, които, по специална кралска благосклонност, получаваха най-голямата чест - да забавляват суверена по време на пушенето му на наргиле и други дейности". По време на управлението на Александър II дворът разполага с арабски майстори на наргиле сред специализирания си персонал.

Царят използва персийски тютюн и по всичко личи, че наргилетата му харесват много силни и обилни; на всеки шест месеца той поръчва три пуда (48 кг) тютюн, което стига до над 250 г на ден (необходими са между 20 и 25 г за едно пушене)! Александър II допълнително пуши и пури.

Масаж на стъпалата на Елисавета Петровна

В наши дни масажът на стъпалата е рутинен козметичен процес за отпускане и тонизиране на цялото тяло. От древни времена е известен като "разчесване на петите" и е много популярен сред руската провинциална аристокрация до края на XIX век. В разказа си "Пътникът от I класа" Антон Чехов иронично споменава бащата, който обича крепостните да му правят масаж на стъпалата след обяд. В "Мъртви души" на Гогол, Коробочка, когато настанява Чичиков за през нощта, предлага да изпрати няколко селяни, за да му направят масаж на стъпалата. И в двата случая споменаването на всичко това е намек, че героите са назадничави провинциалисти.

Но императрица Елисавета Петровна (1709-1762), дъщеря на първия руски император, придобива този селски навик, докато живее в Александровска слобода, древно имение на московските князе. Елисавета е принудена да живее там известно време в началото на управлението на братовчедката си Анна Йоановна (1693-1740 г.). Докато е там, принцесата прекарва много време със селяните, пеейки песни и танцувайки хора с тях. Тя не бяга от обикновената селска работа и свиква стъпалата ѝ да се размачкват преди лягане. Тя "взема" този навик със себе си в Санкт Петербург, когато става императрица. Поверява тази абсолютно неаристократична задача на най-близките си придворни дами - съпругите на първите канцлери, адмирали и най-висшите имперски съветници - и те се състезават помежду си за високата чест да предоставят на императрицата това удоволствие.

Окачените тавани на Петър Велики

Петър I (1672-1725), царят реформатор, който преобразява живота на руското благородничество чрез актуализиране на традиционното по европейска линия, прекарва детството си в атмосферата на истинска древна Русия, в традиционна дървена къща в село Преображенское, където живее с майка си Наталия Наришкина. Традиционните руски къщи имат голям брой стаи, но те са малки, а таваните са ниски – така е по-лесно къщата да се поддържа топла. Когато Петър пораства малко, Потешният дворец става негова частна резиденция. Той също има малки стаи, ниски тавани и врати.

След това, където и да отсяда той, ако реши, че таванът в една стая е твърде висок, слугите му опъват парче платно, което носят със себе си, за да направят импровизиран окачен таван - Петър мисли, че така е по-уютно. Въпреки изключителния си ръст, той е любител на тесните пространства. Когато живее и учи корабостроене в Заандам в Холандия, Петър спи, според холандската традиция, в "спален шкаф", който е оцелял и до днес и е популярен музеен експонат.