Фортификатор, учен-инженер, генерал-лейтенант на инженерни войски, доктор на военните науки и професор на Военната академия на Генералния щаб на Червената армия. В биографията му има много мащабни военни конфликти, в които той проявява смелост и доблест, пише ТАСС.
След като е пленен пез 1941 г. нищо не се знае за съдбата му в продължение на няколко години, официално генералът се смята за изчезнал. Той трябва да премине през 13 концентрационни лагера и затвора, сред които са най-страшните лагери на смъртта - Аушвиц, Захсенхаузен, Маутхаузен.
Въпреки нечовешките условия, до последните си дни Карбишев остава силен и непреклонен човек. Именно благодарение на разказа на канадски майор, оцелял затворник от концентрационния лагер Маутхаузен, целият свят знае за неговия подвиг и съдба: след брутални изтезания генералът е залят с вода в студа и убит, а тялото му е изгорено. Той умира героично, без да предаде родината си.
Титлата "Герой на Съветския съюз" Дмитрий Михайлович Карбишев получава посмъртно на 16 август 1946 година.
"Мислете за Родината и смелостта няма да ви остави!"
През февруари 1946 г. представител на съветската мисия за репатриране във Великобритания е информиран, че ранен канадски майор, който е в болница близо до Лондон, иска да го види. Той счита за необходимо да предаде "изключително важна информация" за това как загива съветският военачалник.
Според офицера в края на януари 1945 г. в Маутхаузен пристига голяма група затворници от други лагери, сред които е и Карбишев. През нощта на 18 февруари 1945 г., сред около петстотин други затворници, след брутални изтезания генералът е залят с вода в студа и убит. Тялото му е изгорено в пещите на Маутхаузен.
Последните думи на генерал Карбишев са отправени към онези, които споделят с него страшната смърт: "Бодри другари! Мислете за родината и смелостта няма да ви остави!"
След войната канадският офицер пише: "Ние гледахме на всички събития през очите на вашия генерал, и това бяха много добри, много истински очи. Те ни помогнаха да разберем вашата велика страна и нейните великолепни хора. Това е човек!". "Няма по-голяма победа от победата над себе си! Основното нещо е да не коленичите пред врага", казва несломимият генерал.
Голямата Отечествена война намира генерал-лейтенант Карбишев в Щаба на 3-та армия в Гродно, където той пристига, за да инспектира военен обект. Градът е нападнат в първия ден на войната, 22 юни 1941 г., а на 27 юни Карбишев е в обръча. По време на опита за пробив през август 1941 г. той е тежко ранен при боевете в района на Днепър и е пленен.
Германското командване е убедено, че Карбишев с готовност ще се съгласи да заеме тяхната страна, но съветският генерал отказва всички предложения за сътрудничество и работа за противника за изграждане на укрепления. Той отказва да служи на Третия райх и е убеден в окончателната победа на СССР, въпреки силния психологически натиск.
"Вярванията ми не изпадат заедно с моите зъби заради липсата на витамини в лагерната храна. Аз съм войник и оставам верен на дълга си. И той ми забранява да работя за страната, която е във война с Отечеството ми", казва непримиримият генерал.
Германците хранят големи надежди за него, защото той има огромен опит, влияние и авторитет. Но не успяват да го смажат и да го накарат да измени на родината си.