Американският портал Warfare History Network посвети своя статия на съветския танк Т-34.
Материалът започва с описание на "мрачния" за Съветския съюз декември 1941 година. Немците приближават Москва, без нито едно поражение по пътя си. Врагът е уверен, че Червената армия не е способна на контраудар. Но внезапно започва масирано настъпление. Според точното определение на историка Макс Хейстингс то е "накарало немците буквално да замръзнат на позициите си". Зимата също изиграва своята роля: минус 30-градусовите студове замразяват смазочните материали. Но руската техника работи безотказно, особено танковете Т-34, снабдени със специални пускови устройства със сгъстен въздух.
Пехотинецът Алберт Линсен вижда стремителната атака на съветските танкове и войници и отначало сам не вярва на очите си. "Заради снежната буря [немските] войниците бягаха назад, разбягваха се във всички посоки, като стадо животни в паника. Самотният офицер искаше да спре тази паникьосана маса; той жестикулираше, опитваше се да изкара пистолет, а след това просто им позволи да преминат".
Авторът отбелязва, че немците се сблъскват с Т-34 още през юни 1941 година. И те разбират, че техните Panzer III и IV не могат да се сравняват с новите мощни бойни машини с наклонена броня.
"Изглежда всеки изстрел е пряко попадение. Но снарядите отскачат. Огънят, изглежда, никак не пречи на танковете", спомня си немски артилерист.
На характеристиките на Т-34 би завидял всеки немски танк от онова време: по-дебела броня с наклон за отразяване на вражеския огън, мощен V-12 двигател, нисък профил и широки вериги, които позволяват относително лесно придвижване по сняг и кал.
Немците отначало са зашеметени от мощността и ефективността на Т-34. Но те бързо осъзнават нуждата от решение на задачите, поставени от съветския танк. През ноември 1941 г. 2-ра танкова армия на генерал Гудериан е посетена от специална комисия по изследване на бронетехника, представителите ѝ разглеждат няколко пленени Т-34.
Гудериан иска изцяло да се преосмисли концепцията на германските танкове. Държи значително да се повиши мобилността им, да се подсили бронята и да се монтира по-тежко оръжие.
Това води до два различни и конкурентни конструкторски подхода. Единият проект предлага Daimler-Benz (създател на Panzer III). Това е танк със задно задвижване, външно подобен на Т-34 и снабден с дизелов двигател с 650 к.с.
Вторият проект е на MAN (разработчик на танковете Panzer I и II) и предвижда създаването на машина на базата на новия бензинов двигател Maybach HL 210. Има конструкция с центриран купол и предно задвижване. В крайна сметка MAN печели и така се появяват "Пантерите".
Но в процеса на създаването му масата на танка се увеличава и това осезаемо увеличава натоварването на двигателя и трансмисията. За разлика от Т-34 "Пантерите" не се подлагат на ходови или полеви изпитания. Те направо са изпратени на служба. Танкът има превъзходно 75-мм оръжие и дебела наклонена броня, но отстъпва по други важни характеристики.
Контранастъплението край Москва дава на Съветския съюз преднина. Благодарение на херкулесовските усилия Харковският танков завод и други важни производствени мощности са преместени в Урал. Там е създаден и моделът Т-34 от 1942 година. Той има подобрена предна броня и опростена конструкция за ускоряване на производството.
След поражението в Сталинград немците започват планирането на операция "Цитадела". С две големи армейски групи те възнамеряват да обкръжат и унищожат съветските войски на Курската дъга. Нацистите разчитат на неотдавна разработените "Пантери" заедно с по-тежките "Тигри" и "Фердинанди". Но сериозните технически проблеми с "Пантерите" няколко пъти забавят операцията и така дават на СССР допълнително време за подготовка.
Разказваме ви още за Курската битка: началото на края на Третия райх!
Както става ясно, Т-34 е не просто по-подвижен от "Пантерата". Куполът му се върти пет пъти по-бързо, отколкото на "германеца". "Пантерата" има сложна ходова част, която често излиза от строя. През 1943 г. повече "Пантери" са загубени заради технически проблеми, отколкото поради вражески огън.
До това време Съветският съюз усвоява тежките уроци от войната, изследва вражеските танкове, разбира как максимално ефективно да използва своя Т-34 в сблъсъците с "Пантерите" и други големи танкове.
А през януари 1944 г. от конвейерите слизат Т-34-85 с нови 85-мм зенитни оръдия (вместо старите 76-мм). Това им позволява още по-лесно да се справят с "тромавите убийци на танкове", изпратени от немците.
Именно съчетанието на опит, знания и усъвършенствано въоръжение изиграват решаваща роля във войната, отбелязва се в статията, цитирана от "Российская газета". Червената армия се придвижва на запад до Берлин, докато не извоюва победата над врага.