Салтичиха: коя е най-злата жена в историята на Русия?

Когато човек мисли за серийни убийци, обикновено в ума му изникват първо мъжки лица. Но в историята не липсват и жестоки жени - спомнете си само известната унгарска графиня Ержебет Батори, която убива стотици млади жени между 1585-1609 година.

Е, благородничка с подобни наклонности живее и в Русия през XVIII век. Името ѝ е Дария Салтикова, но хората я наричат просто "Салтичиха", намеквайки за нейната прословута природа, която я превръща в митична фигура в колективната руска памет.

Доказано е, че през 1756-1762 г. тя убива най-малко 38 свои крепостници, като числото вероятно е много по-голямо. Свидетелите говорят за общо 138 смъртни случая, но вината ѝ така и не е потвърдена. Сред жертвите ѝ са главно млади жени, които тя бие с камшици, тояги и трупи, скубе косите им, жигосва ги с нагорещено желязо, не ги храни, дави ги или ги оставя да измръзнат до смърт.

Дори докато е още жива, хората разпространяват страшни истории и слухове за това, че се къпе в кръвта на жертвите си и яде бебета.

И така, коя е тази жена и защо властите не успяват да я заловят толкова години? И най-важното - какво подтиква желанието ѝ да убива и осакатява?

Млада вдовица с 800 крепостници

Дария Николаевна Салтикова, по-известна като Салтичиха.

Павел Курдюмов, Иван Ситин

Салтикова (1730-1801) е родена в богато благородническо семейство и в младостта си е известна като доста добра и набожна дама. Омъжва се млада и има двама сина. Съпругът ѝ е от известната и влиятелна фамилия Салтикови, но не живее дълго - той умира от болест и оставя 26-годишната си вдовица да отговаря за голямо имение с 800 крепостници.

Именно след смъртта на съпруга си Дария за пръв път започва да разкрива своите садистични наклонности. Тя наказва персонала си за всяка грешка, която прави (голяма или малка) - първо ги бие, а след това, когато се почувства уморена, нарежда на слугите си мъже да продължат. Основните ѝ жертви обикновено са млади жени, но понякога и мъжете страдат.

След като са измъчвани или бити в къщата, жертвите ѝ са "довръшвани" в конюшнята и Салтикова обикновено е там, за да гледа до самия край.

Смята се, че тя измъчва бременна гувернантка, предизвиквайки раждане по време на изтезанията. Когато тя умира, мъжете слуги поставят ковчега с тялото ѝ на студа навън, а новороденото дете е отгоре, като замръзва до смърт.

Гравюра

Архивна снимка

Друга крепостничка е закарана с тояга до езерото и е потопена до врата в студената вода. След няколко часа тя се удавя.

Случайното убиване или нараняване на крепостници не е наказуемо в онези времена, но въпреки това практиките на Салтикова изглеждат прекалени.

Веднъж Салтичиха нарежда на слугите си да убият благородници. След интригата ѝ с младия и далечен неин роднина Николай Тютчев (дядо на поета Фьодор Тютчев) и последвалото му решение да се ожени за друга, по-млада жена, тя е вбесена. Иска да си отмъсти, затова нарежда на слугите си да поставят бомба в къщата им.

За разлика от убийството на крепостник, убийството на благородник е престъпление, което нейните слуги твърде много се страхуват да извършат, затова предупреждават жертвите. По-късно Салтичиха измисля друг план: да нападне Тютчев и съпругата му в каретата им. Обаче също се проваля - отново един от слугите ги предупреждава.

Николай Андреевич Тютчев, любовник на Дария Салтикова

Архивна снимка

Някои вярват, че именно тази ревност превръща младата вдовица в чудовище, но крепостниците страдат от жестокостта ѝ още преди интригата ѝ с Тютчев.

И така, каква е причината за нейната кръвожадност? И до днес няма консенсус по този въпрос. Някои смятат, че напрежението ѝ идва в повече: като млада вдовица тя трябва да бъде добра майка на двама сина и добра господарка на голямо домакинство, което трябва да е чисто и прилично. Обвързана с благородническия си статус и многобройните си задължения, тя просто намразва ежедневните си ангажименти все повече и повече, като крепостниците стават жертва на тази омраза.

Други твърдят, че тя очевидно е психопат, склонна е към немотивирана агресия, водеща до най-брутални и изтънчени убийства. Плюс това се твърди, че специалният ѝ интерес към младите жени би могъл да е признак на латентна хомосексуалност.

Разследване и последвал арест

До 1762 г. прислужниците на Салтикова, които живеят в постоянен ужас, изпращат 21 писма до властите. В тях те разказват за жестокостите, които се случват в имението, но без успех. Салтикова е член на влиятелно семейство и има връзки в съда. Освен това дотогава в Русия никога не е имало случай, когато благородник да е публично подвеждан под отговорност за нещата, които прави със своите селяни.

Едва когато Екатерина Велика се възкачва на престола, ситуацията започва да се променя. Новата владетелка иска да оправи всичко, но борбата с благородниците не е лесна. За късмет двама от доверените слуги на Салтикова (един от тях губи три съпруги от нейната кръвожадност) успяват да изпратят писмо до новата императрица, което да привлече вниманието ѝ. През 1762 г. 32-годишната благородничка е арестувана, но е официално осъдена 6 години по-късно.

Императрица Екатерина Велика, Фьодор Ротков, маслени бои на платно.

Третяковска галерия

Защо толкова дълго? Салтичиха никога не признава престъпленията си и е нужно известно време, за да се разпитат свидетелите, които в началото са твърде уплашени, за да кажат истината. Твърди се, че връзките на Салтикова в съда правят всичко възможно да повлияят на процеса на разследването и в резултат на това тя се изправя пред по-лека присъда от тази, която вероятно би трябвало да получи.

През 1768 г. Екатерина издава окончателното си решение, наричайки Салтичиха "чудовище на човешката раса" ("урод рода человеческого"), без право не само на благородническия си статус и имущество, но и да се нарече жена - императрицата казва, че Салтикова трябва да бъде наричана "той", защото никоя жена не може да бъде способна на такава жестокост.

Гробът на Салтичиха

Павел Кузякин/Wikimapia.org

Като наказание за греховете си Салтичиха трябва да стои един час на Червения площад с платно с надпис "мъчител и убиец", преди да бъде затворена за цял живот в манастир. Тя живее дълъг живот и умира през 1801 г., същата година като последния ѝ жив син. Днес човек може да види гроба ѝ в Новодевическия манастир, а от московската ѝ къща и имение нищо не е останало.

"Потьомкински села": Защо това е един често срещан израз, зад който се крие пълна лъжа?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.