"Нямаме нищо общо с тези хора, които разбират национализма само като набор от легенди и митове. [...] Сега те (тези хора) започват да провеждат изследвания, основавайки се на митичната култура на атлантите!", казва Адолф Хитлер през 1936 г., година след основаването на "Аненербе" (в превод "Наследството на предците") – почти целия "изследователски институт" на Германия, който изучава окултните практики и легенди. Как такава организация може да съществува легитимно при фюрера?
Отношенията на Хитлер с различни видове окултисти са сложни – нееднократно се променят. До 1920 г. той и другите му съратници от бъдещата Национал-социалистическа партия изпитват активен интерес към мистичния аспект на произхода на германците. Появяват се в различни общества (като Общество "Туле"), където се изследва езичеството и древногерманските култове. Неоезичник е включително и назначеният от Хитлер през 1934 г. на мястото на отговорния за идеологическото възпитание на партията Алфред Розенберг (въпреки възмущението на църквата). И все пак в бъдеще вниманието на Хитлер към окултистите намалява. Всичко завършва с открити атаки срещу тях в "Майн Кампф".
Но "Ананербе", въпреки всичко това, съществува до 1945 година. В германския елит не са малко онези, които живо поддържат тези идеи. Много скоро след създаването си "Аненербе" официално влиза в състава на СС. В лицето на над 300 учени организацията продължава да се занимава с търсене на наследството и традициите на така наречената "германска раса". В действителност по цял свят те често търсят много странни неща – като меча на крал Артур или Свещения Граал. Всичко това окултистите смятат за "съкровища на арийците". И според тях има разни неща в Съветския съюз и Кавказ.
Къде се крият атлантите?
Според някои теории на нацистите Тибет може да е люлката на арийската раса. През 1938 г. сътрудници на "Аненербе" под ръководството на зоолога Ърнест Шефнер, човек от близкото обкръжение на Хитлер, се насочват на експедиция в тибетските планини, където, освен изпълнението на научните задачи, търсят следи от "арийските" прарелигии и атлантите – на "арийските" предци.
Предполага се, че атлантите все още съществуват и се крият дълбоко в пещерите на Тибет. Разбираемо, от местните лами те не получават никаква информация за входовете в тези пещери, но с това търсенето им не спира. В този момент се появява теория, че към пещерите в Тибет има "черен вход", който се намира в Кавказ.
"Дейността на 'Аненербе' в Кавказ е известен факт", твърди Игор Василев, кандидат по исторически науки. "Вероятно Кавказ е могъл да бъде разглеждан от немските окултисти като, да го наречем така, по-достъпен вариант на Тибет, където също търсят разни "чудеса".
През август 1942 г. елитната алпийска дивизия на Вермахта и сътрудниците на "Аненербе" покоряват височините на Елбрус в Кабардино-Балкария, като издигат там нацисткия флаг. Операцията носи кодово название "Еделвайс" и, според изследователите, не е оправдана от никакви военни задачи: нацистите трябва просто да преминат в Закавказието към черноморските порти и бакинския петрол, а не да се изкачат на върха.
Освен това, както си спомня рейхминистърът на въоръжението и боеприпасите Алберт Шпеер, Хитлер е разярен:
- Дори няколко дни след това той пред всички хули "тези шантави алпинисти", които "следва да бъдат изправени пред военния трибунал!" В разгара на войната те гонят "идиотски амбиции", катерят "идиотски върхове", когато той е поръчал да се съсредоточат всички сили над пробива към Сухуми".
Въпреки това върхът вече е покорен и недалеч от тези места е издигната база. А през 2015 г. в Приелбрусието намират погребана под лавина рота войници от дивизия "Еделвайс". Недалеч от тези места в планинския масив Хара-Хора в 78-метрова пещера лежи кафяв куфар със символите на "Аненербе": вътре има череп и кости, чиято принадлежност е трудно да се определи.
Череп и кости
"В този район действително работи екипът на Герберт Янкун (в онези години известен в Германия археолог и професор), който е изпратен от "Аненербе", - потвърждава Константин Залески, историк по Третия Райх. – Те отначало са в Крим, а след това стигат до Кавказ. За това има документални свидетелства, охранявани са от бойните части на СС. Екипът се занимава само с търсене и грабеж на археологически артефакти".
Най-вероятно черепът е един от артефактите, които е трябвало да бъдат занесени в Германия, смята Залески. Като го гледаш, изглежда, че съществото е имало аномално големи очи, ноздри, две разклонения, сякаш рога, но няма отвор за уста.
Палеонтологът и старши научен сътрудник от Института по археология и етнография към РАН Николай Оводов твърди, че нацистите са могли да вземат черепа за нещо мистично. Но е възможно това да е просто череп на овен. "Черепът, най-вероятно, известно време е бил във воден поток с пясък и камъчета и с годините се е деформирал", предполага той.
Долмени
Долмените са съоръжения от каменни плочи с кръгли дупки в стената, разпръснати из Южна Русия (такива са намирани още във Франция, Испания, Корея, Китай и Северна Африка), и също привличат вниманието на "Аненербе". Нацистите по онова време вярват, че тайнствените долмени имат отношение към атлантите и са строени в аномални места. "Най-вероятно немците са търсели потвърждение, че тези артефакти са дело на древните арийци или готите, например, които са населявали тези места", предполага Игор Василев.
На какъв принцип са строени и до днес е спорен въпрос. В научните кръгове се разпространява версия, че долмените, както и всички мегалити (съоръжения от тежки каменни плочи) са строени в райони на геоложки аномалии в земната кора, на земните разломи, в периода на бронзовия век. Издигани са едновременно по няколкостотин в качеството им на погребални съоръжения (нещо като семейни крипти). В един долмен може да има няколко десетки човешки останки.
"Жива вода"
"Аненербе" започва лов за тази "находка" още преди Втората световна война. Както пише "Российская газета", хидролозите от тайното общество решават, че водата от пещерите под езеро Рица (Абхазия) идеално подхожда за изготвянето на плазма от човешка кръв. Сякаш именно по тази причина немските специалисти по планинските пътища предлагат помощта си на СССР за строителството на пътя Пицунда-Рица. Той е стратегически.
"Живата вода" от Абхазия в сребърна посуда се доставя отначало до морето, след това с подводници до базата в Констанца, а след това със самолет в Германия. Има дори планове да се построи тунел за подводници от морето до Рица", разказва Иван Бармотов, краевед и доцент от Майкопския държавен технологически университет. Но тези планове са разрушени от войната.