Всичко започва през 1942 година. На 30 декември митрополит Сергий се обръща към епископите, свещениците и енориите на Руската православна църква. Той призовава да се повтори примерът на преподобния св. Сергий Радонежки и да се изпрати заедно с молитвите материално свидетелство за участие в общия подвиг - колона от танкове, кръстена на Дмитрий Донской. Митрополитът пише писмо до Сталин с молба за откриване на специална дарителска сметка в Държавната банка, пише "Российская газета".
И сметката е открита. Православните вярващи успяват да дарят собствените си средства за бронетехника за Червената армия, дори в онези места, където няма функциониращи църкви.
Събрани са общо 8 млн. рубли. С тези пари са създадени 40 танка в завода в Нижни Тагил, а на 7 март 1944 г. те са предадени на съветските танкисти.
При предаването на танкове митрополит Николай Крутицки говори официално за първи път. "Прогонете омразния враг от нашата Велика Русия. Нека славното име на Дмитрий Донской ни води в битката за свещената руска земя. Напред, към победата, братя воини", призовава той.
19 танка Т-34-85 постъпват в 38-ми танков полк, а 21 танка ОТ-34 влизат в 516-ти огнехвъргачен полк. 38-ми отделен танков полк участва в Уманско-Ботошанската операция. Танкистите на полка се отличават в пресичането на р. Днестър, след което стигат до държавната граница на Съветския съюз. За тези умели действия полкът получава почетното име "Днестър". Това се случва на 8 април 1944 г., а до края на месеца в полка остават четири бронирани машини.
След края на Втората световна война оцелелите танкове от колоната "Дмитрий Донской" са изпратени във военните музеи на Москва, Ленинград и Тула. През 2005 г., с благословията на патриарх Алексий II, един от оцелелите танкове е поставен в Донския манастир в памет на всички, с чиито дарения е създадена танковата колона.