Дъбова кора, тинктура от целина и кисело зеле: как лекуват зъбите в стара Русия?

"Срещу слаби венци и кървящи зъби, клатещи се зъби, лош дъх и срещу всички други зъбни оплаквания, смесете прах от еленов рог с вино, след това го намажете около разклатения зъб и той ще спре да се клати."

Такива са рецептите срещу зъбобол, уж създадени от Евпраксия (? -1131), внучката на Владимир Мономах (1053-1125), велик княз на Киевска Рус. Ако има такава жена като Евпраксия (известна още като Зоя и Ирина), тя вероятно е първата руска лекарка. Псевдонимът ѝ е "Добродея", след като се омъжва за Алексий Комнин, най-големият син на византийския император Йоан II Комнин.

Там, във Византия, тя създава трактат, озаглавен "Мехлеми", който се счита за първия трактат в медицината, написан от жена. Рецептата по-горе е взета от нейната книга. Въпреки че трябва да признаем, че историците все още не са сигурни дали тя действително е съществувала. Години наред руските хора не са имали зъболекари и са използвали подобни рецепти и лекарства, приготвени от вещици.

Първото официално разрешение на правителството да практикува като зъболекар в Русия е дадено през 1710 г. на Франсоа Дърел. Неслучайно това се случва при Петър Велики - царят обича да вади зъби, а също така Дърел не е руснак. Първите зъболекари в страната са чужденци. Малко по малко през XVIII в. някои руснаци започват да се занимават с дентална хирургия, но специалистите не са много: около 24 през 1811 г. и 26 през 1844 година. Първото частно дентално училище се открива едва през 1881 година. Нека видим как руснаците се отнасят към зъбите си в древни времена.

Мед, дъб и хрян

Средновековните руснаци имат няколко варианта при зъбобол: да отидат при чужд лекар (вероятно гръцки), да посетят знахар или да отидат на църква.

Свети Антип Пергамски е християнският светец, "назначен" срещу зъбобола. Той е почитан като покровител на зъболекарите, а руските хора се молят на Антип, когато имат зъбобол. Дори царете Иван Грозни и Алексей имат огромен принос за църквата "Св. Антип", построена през XVI в. близо до Московския Кремъл.

Чуждестранните медици не са достъпни за никого, освен за царете и болярите (единствените, които могат да си ги позволят). И така за обикновените хора църквата и вещиците са единственият избор. Най-популярният начин за лечение на зъбобол са магиите. Ето някои от тях:

"Както тази ягода повяхва и изсъхва, така и зъбите на Божия слуга да изсъхнат и да станат нечувствителни" или "Слез, Луна, и ми отнеми зъбобола, отнеси го далеч като облаците" и т.н.

Със сигурност се използват и отвари и самостоятелно приготвени лекарства, като дъбът е най-често използваното сред тях. Вещиците съветват селяните, страдащи от зъбобол, да гризат дъбова кора или да пият тинктури от дъбова кора. Това всъщност е доста полезно: тя съдържа танин, който има антисептични свойства.

Древните медицински текстове също съдържат различни рецепти за лечение на зъбобол и заболявания на устата. Медът и хрянът се използват срещу стоматит (възпаление на устните), а стипцата (сулфатни соли) и калиевият нитрат се ползат с антисептични цели.

Всички тези отвари са необходими, защото руснакът би направил буквално всичко, за да избегне операция. Очевидно няма болкоуспокояващи, така че всяка операция става мъчително болезнена и още повече, че няма лекари, които да могат успешно да извършват подобни манипулации. Само царят и велики князе имат достъп до професионална стоматологична помощ.

Зъболекарите на царя

След като византийската принцеса Зоя Палеолог (наречена София в Русия) става съпруга на Иван Велики, велик княз на цяла Рус, московският двор се издига до нови висоти, включително медицински. Германски лекар на име Антон живее в двора на Иван през 1480-те, а еврейски лекар на име Леон от Венеция е познат в Москва през 1490-те. До XVI в. в московския двор обикновено лесно може да бъде намерен чуждестранен лекар (най-често английски). Изучавайки останките на София Палеолог, антрополозите отбелязват, че през 1503 г., когато София умира, тя е на около 50-60 години, но ѝ липсват само 6 зъба и има само един кариес. Невероятно!

Рецепти срещу зъбобол се появяват през XVI век в "Домострой", набор от правила и инструкции за домакинството. Препоръчва се кисело зеле срещу слаби венци (ефективно!) и тинктура от целина за почистване на устата (полезно!) И други доста рационални рецепти. Широко се смята, че "Домострой" е написан от Силвестър, духовен наставник на Иван Грозни.

И самият Иван има много хубави зъби, което ясно се вижда на снимка на останките на царя. На 53 години здравето му претърпява голям удар поради натравяне с живак (най-вероятно Иван бил тайно хранен с живак от враговете си, което причинило смъртта му), но зъбите му са непокътнати. Нека си припомним, че живакът е широко използван през XVI в. и XVII в. в Москва за избелване на зъбите - и последствията са пагубни.

Красавици с черни зъби

"Захарнобелите зъби" много често се "срещат" в описанията на руските красавици от XVII в., оставени от чужденци. Но за тези зъби благородниците плащат висока цена, защото могат да бъдат избелени с живак. Обикновено това се прави, докато жената си търси съпруг, за да задуши горкия човек с божествената си красота; но избелените с живак зъби бавно губят емайла си и стават отвратителни и сиви.

За да скрият грозните си зъби, жените ги почернят със сажди, така че ако сте видели красавица с лъскави бели зъби, тя най-вероятно е младоженка или си търси съпруг. Омъжените жени имат черни зъби. Уф!

Тази "мода" не продължава дълго, защото недостатъците за здравето бързо станават очевидни. Обаче в руската провинция съпругите на търговците почернят зъбите си и през XVIII век. Професионална дентална помощ в руската провинция (почти) не съществува до края на XIX век.

"Потьомкински села": Често срещан израз, зад който се крие една пълна лъжа!