"Цар Танк": Защо най-големият танк в историята не стига до фронтовата линия

В средата на Първата световна война (1914-18) руските инженери планират да изградят танк с височината на триетажна сграда с вградени оръдия, способни да направят цели крепости на пух и прах.

И за разлика от "гигантското яйце" (известно още като проект "Обой"), този проект се появява на бял свят през пролетта на 1915 г. в с. Орудиево до Москва. Хората са шокирани, виждайки това метално чудовище - триетажна височина от 18 м и широчина 12 м.

Благодарение на заплашителния си вид и страхотен арсенал, той получава названието "Цар Танк".

Предистория

Руската империя е в несигурно положение през 1915 година. Германската офанзива на Източния фронт обкръжава руската армия в района на Галиция (днес в Западна Украйна) и Полша.

Тогавашната столица Петроград (Санкт Петербург) е "бомбардирана" с предложения от инженери да създадат нови оръжия, които да обърнат хода на войната в полза на Русия. Едно от тях е проектът "Цар Танк" на Николай Лебеденко.

"Цар Танк" и царят

Смелият и амбициозен проект на Лебеденко, доста напредничав за своето време, силно заинтригува цар Николай II.

Сърцето на новото оръжие трябва да бъде самолетен двигател, способен да ускори триколесната машина до 17 км/ч по неравен терен. В същото време корпусът трябва да бъде облицован със стоманена броня, оборудван с две 76,2-мм оръдия, всяко от които е въоръжено с 60 снаряда. Плюс това, линия от 7,62-мм картечници "Максим" трябва да пази танка от вражеската пехота.

Необходими са не по-малко от 15 оператори, които да го управляват.

Николай кани Лебеденко в Зимния дворец в Петроград, за да представи лично разработката си.

Инженерът носи със себе си дървен модел на бъдещото оръжие. Николай се радва да види триколесен обект във формата на количка, който се търкаля бързо по килима, контролиран от пружинен мотор от грамофон. Проектът получава кралски печат на одобрение и надлежно разпределени средства.

Царските танкове

Няколко месеца по-късно първият и единствен експериментален модел на 60-тонния танк е готов. Това е привличаща вниманието машина с огромен лафет на шасито, стоманена броня и фаланга от най-модерните оръдия в корпуса.

Първите тестове обаче са неуспешни. Задната част на "Цар Танк" се забива в земята, веднага щом той слиза от поддържащата платформа, и не може да помръдне.

Проблемът се оказва грешка в изчисленията - има прекалено голямо натоварване отзад, което го дърпа надолу.

Проектът е изпратен за преразглеждане, но революцията от 1917 г. слага окончателния му край. В резултат на това стоманеният гигант "Цар Танк" е оставен да ръждясва насред гората, преди да бъде разглобен за скрап през 1923 година.

А знаете ли защо немците наричат тези съветски танкове "Мики Маус"?