Как Албания остава вярна на Сталин до края на XX век

Задушевни другари

"Най-верният и надежден съюзник". Така съветският  дипломат Дмитрий Чувахин определя Албания, в която е посланик от 1945-а до 1952 година. По онова много сложно време е трудно да се намерят толкова близки държави като СССР и Албания.

Интересно е да се отбележи, че не Червената армия освобождава тази малка балканска страна, а части на Народно-освободителната армия на Югославия. Само че албанците възприемат като освободител именно Съветския съюз, тъй като по думите на техния лидер Енвер Ходжа "победата във Великата отечествена война и последвалата помощ на СССР за Албания бяха решаващи фактори за нашата победа". (В.В. Волков "Съветско-албанските отношения през 40-50-те години на ХХ век",  Санкт Петербург, 2008)

Следвоенната съветска помощ за малката Албания е огромна. СССР доставя зърно, оборудване, въоръжение, праща специалисти, строи заводи, предоставя изгодни кредити. В крайна сметка Москва получава колосално влияние върху вътрешната и външната политика на Тирана. Когато Сталин се скарва с югославския лидер Йосип Броз Тито през 1948 година, Ходжа веднага застава на страната на СССР и разваля най-важните си отношения с най-близкия си съсед.

Вложенията в далечна Албания далеч не са акт на благотворителност на съветското ръководство. Тъй като съветските отношения с Белград трудно могат да се определят като безоблачни, само Тирана гарантира на СССР пряк излаз на Адриатическо и Средиземно море. Съветските военни кораби редовно влизат в албански пристанища, страната е посещавана от високопоставени офицери на военно-морския флот, обсъжда се поредният строеж на военно-морска база за съветския флот.

Верни сталинисти

Първият тревожен предупредителен сигнал за съветско-албанските отношения идва със смъртта на Сталин през 1953 година. Малко по-късно Енвер Ходжа пристига в Москва, за да обсъди с новото ръководство пакет от помощи за страната му, но получава твърде студен прием и отказ да бъдат изпълнени голяма част от исканията му.

XX конгрес и разобличаването на култа към личността на Сталин, което прави Никита Хрушчов през 1956 година, са студен душ за албанското ръководство. Десталинизацията се разпростира не само на територията на Съветския съюз, но и извън пределите му и прониква в страните сателити. Енвер Ходжа, който на практика е станал албанският Сталин, не без основание започва да се притеснява за своето положение.

При настъпилата политическа криза, която не се забавя при този общ процес и става известна като "Излъгалата пролет на 1965-а", срещу Албанската партия на труда, оглавявана от Енвер Ходжа, се обявяват политици, решили да поемат по пътя на Хрушчов. Енвер Ходжа излиза победител от тази вътрешнополитическа борба, политическите му опоненти плащат със свободата си, а някои дори с живота си.

Така след известно време Албания остава последната страна в Европа, в която има култ към личността на Сталин, а освен това води политика, която се основава на неговите принципи. "Сталин правилно е водел класова борба, той безпощадно е сразявал (и е постъпил много добре) враговете на социализма (...) Сталин се изяви като изключителен марксист-ленинист, който се придържа към ясни принципи и се отличава със смелост, издръжливост, зрялост и далновидност на революционера марксист", пише Ходжа в труда си "Хрушчовци", издаден през 1976 година.

Разрив

И макар съветско-албанските отношения да се влошават постепенно през 1950-те години (Тирана се дразни най-вече на примирието между Хрушчов и Тито), сътрудничество все още продължава. През 1955 г. Албания става една от страните учредителки на Организацията на Варшавския договор (ОВД), а през 1958 г. предоставя на съветския ВМФ военно-морската база във Вльора.

При все това взаимното недоволство постепенно нараства. От края на 1950-те Албания преориентира външната си политика към друг отцепник на социалистическия лагер - Китай. В страната потичат китайски инвестиции. Пекин пък оценява високо данните, които му предоставя албанското разузнаване: от маршрути на придвижванията на флота на САЩ в Тихия океан до подробности по ефективността на съоръженията за брегова охраната, които Тайван изпробва.

На московското съвещание на представителите на комунистическите партии през октомври 1960 г. Хрушчов и Ходжа директно си разменят обвинения в предателство към идеите на комунизма и отказ от "класовата линия на Ленин". Буквално няколко години по-късно съветско-албанското сътрудничество е прекратено.

През 1961 г. СССР спира икономическата помощ за Албания и отзовава от страната своите специалисти. През същата година е затворена базата на ВМФ на СССР във Вльора. Съветският флот набързо напуска страната. Налага се няколко подводници, на които служат албански екипажи, да бъдат оставени.

В същото време в самата Албания зрее заговор срещу Енвер Ходжа, организиран от привържениците на смяната на политически курс в страната и запазването на добри отношения със СССР. Органите на държавната сигурност на страната разкриват комплота, а неговите лидери, включително командващият военно-морския флот Теме Сейко, са арестувани за предполагаемо сътрудничество с югославското и с гръцкото разузнаване.

Доброволно отцепване

През същата 1961-а СССР отзовава дипломатите си от Тирана и скъсва дипломатически отношения с Албания. Под натиска на Москва съюзничките ѝ в Източна Европа понижават дипломатическите си представителства в страната. Албанците пък в отговор напускат създадените с тяхно участие Съвет за икономическа взаимопомощ през 1962 година и Организацията на Варшавския договор на практика от 1961 година, а официално от 1968 година.

През 1975 г. Албания успява да се скара и с Китай, който също поема по пътя на вътрешнополитическите реформи. След като губи и последния си съюзник, Тирана потъва в продължение на 15 години в пълна изолация и се оказва в кръга на враговете и недоброжелателите от капиталистическия и социалистическия свят.

Истински социалистически държави в света, според албанците, остават само Виетнам, КНДР и Куба. На траурната церемония по прощаването с починалия през 1985 г. Енвер Ходжа са допуснати представители именно на тези страни. Съболезнователните телеграми, които изпращат световните лидери, сред които и Михаил Горбачов, просто са върнати обратно.

На практика Албания, "замръзнала" през 1950-те, излиза от изолация през периода на падането на комунизма в Европа и веднага изпада в дълбок икономически хаос, който се оказва благодатна среда за организираната престъпност. Именно тогава Москва и Тирана възстановяват дипломатическите си отношения, които са скъсали пред 30 години.

А знаете ли защо в Съветския Съюз обичаха Фидел Кастро?