Как СССР създава най-добра в света санитарно-епидемиологична служба

История
БОРИС ЕГОРОВ
Ефективната система, създадена в Съветския съюз, прави абсолютно невъзможно неконтролируемото разпространение на смъртоносни епидемии в страната.

Съветската власт получава тежко наследство в борбата с епидемиите. Руската империя заема една от водещите позиции в света по разпространение на инфекциозни болести. Например през 1912 г. са регистрирани около 13 000 000 инфекциозно болни или цели 7% от цялото население. 

Макар в десетки руски градове на дореволюционна Русия да са създадени санитарни организации, в страната няма единна санитарно-епидемиологична служба. Ситуацията значително се влошава от Първата световна и Гражданската война.

Още с идването си на власт болшевиките усещат много силно проблема: в страната бушува испанския грип, а да не говорим за вече традиционните холера и тиф. Властите изпитват сериозни икономически проблеми, но въпреки това заделят значителни средства за санитарно благоустройство на населените места, за включване на населението в санитарно-оздравителни мероприятия, които са му били напълно чужди до този момент.

С приемането на декрета "За санитарните органи на Републиката" от 15 септември 1922 г. в страната се въвежда единна организация на санитарното дело, започват да се създават санитарно-епидемиологични станции. В тях са представени всички елементи на противоинфекциозната борба, включително и лаборатории. Именно тази дата се определя като рожден ден на санитарно-епидемиологичната служба на Русия.

Властите разбират, че по-лесно е да се предотврати епидемия, отколкото да се води борба с нейните последици, и въвеждат повсеместен предупредителен санитарен надзор, включително и за предприятията от хранителна промишленост, общественото хранене и търговията с хранителни продукти. Още в края на 1920-те години се отбелязва значителен спад на смъртността включително и на детската, а също и на заболеваемостта от редица инфекциозни болести.

В същото време в Съветския съюз се отделя голямо внимание на подготовката на бъдещите епидемиолози, микробиолози и специалисти по инфекциозните болести. В началото на 1930-те години в медицинските институти са открити първите санитарно-хигиенни факултети.

Втората световна война води до миграция на големи маси от населението и опустошението на огромни територии, а следователно и до сериозно влошаване на епидемиологичната обстановка в СССР. В страната активно се разпространява дизентерия, малария, тиф и вирусен хепатит. За да се справят със ситуацията, властите спешно създават санитарно-епидемиологични отряди, инфекциозни болници и роти за дезинфекция, които са действали и в частите на Червената армия, и на освободените територии. Немалка роля в решението на проблема изиграва и утвърденото обучение на войниците на правилата на спазване на личната хигиена. 

След войната заедно с развитието на промишлеността се развива и санитарно-епидемиологичната служба. Появява се и ново направление - радиационна хигиена за контрол и намаление на дозите на йонизиращото облъчване на персонала на предприятия и населението.

В началото на 1970-те години санитарно-епидемиологичната служба на СССР получава широки пълномощия в сферата на охраната на външната среда от замърсявания и борба с инфекциозните болести. Нито едно промишлено предприятия в страната не може да бъде пуснато в експлоатация без наличието на пречиствателни съоръжения, нито едно населено място не може да се изгради, без да се спазват санитарните норми и правила. Предписанията на санитарния лекар стават задължителни и трябва да се изпълняват безпрекословно от всички държавни и обществени учреждения, а също и от обикновените граждани.

Нещо повече, предприятията, организациите, ведомствата и дори министерствата стават лично отговорни за спазването на необходимите санитарно-хигиенни норми и правила, чието нарушение води до дисциплинарна, административна, а понякога и до съдебна отговорност.

За 20 години от 1950-те до 1970-те години заболеваемостта от коремен тиф в СССР спада почти четири пъти, от коклюш – осем пъти, от дифтерит – над 70 пъти. Разработени и внедрени са в практиката здравеопазващи ваксини срещу морбили, полиомиелит и грип. В страната е създадена ефикасна система за ваксинна профилактика.

Съветският съюз има немалка заслуга за това, че през 1980 г. едрата шарка, една от най-страшните болести на човечеството, е окончателно победена. Още през 1958 г. страната предава на Световната здрава организация за използване в програмата за борба с едрата шарка 25 000 000 дози от ваксината против болестта, а освен това снабдява с ваксини Индия, Ирак, Иран, Афганистан и Бирма. Броят на ваксините срещу едрата шарка, които Съветският съюз дарява на СЗО, превишава предадените на организация ваксини от всички останали страни по света, взети заедно.

Разказваме ви още няколко истории за това как в СССР спират епидемии от смъртоносни болести!