10 факта за битката за Берлин, които не знате

Битката за Берлин, която се води от средата на април до началото на май 1945 г., могла да започне още в началото на февруари. В резултат на Висло-Одерската операция съветската войска се оказва на 60-70 км от немската столица. Първи Беларуски фронт под командването на маршал Георги Жуков е готов да започне решителна атака срещу Берлин. Офанзивата обаче е предотвратена от отчаяните вражески атаки на съседните 1-ви Украински и 2-ри Беларуски фронт, както и от прехвърлянето на немски войски от Курландия в Померания. Заради това Жуков получава заповед да помогне на съседите си, а берлинската операция е отложена за пролетта.

Преди началото на решаващия щурм над Берлин е повдигнат вопросът, кой в крайна сметка ще го завземе – 1-ви Беларуски фронт на Жуков или 1-ви Украински фронт на Иван Конев. Сталин негласно дава разрешение за провеждане на своеобразно "състезание" между двамата маршали. Конев се увлича толкова много, че армията му, която се втурва към центъра, нарушава разграничителните линии между двете военни групи и предизвиква смут и безпорядък в тила на войските на Жуков. Накрая е решено, че войниците на 1-ви Беларуски фронт ще завземат сърцето на града, а 1-ви Украински фронт ще им окаже съдействие.

Червената армия не е единствената, участвала в битката за Берлин. Подкрепа ѝ оказва 1-ва армия от Полската войска с численост ат 200 000 души, което представлява около 10% от всички участващи войски. Съюзниците, снабдени със съветско оръжие, се подчиняват на Временното комунистическо правителство на Република Полша и се бият под собствения си флаг и в националната си униформа. Най-известният епизод с тяхно участие стават боевете в района на парк Тиргартен, когато войниците от 1-ва дивизия на името на Тадеуш Косцюшко помагат на оставащата без прикритие 2-ра гвардейска танкова армия.

До началото на битката за Берлин Германия вече е загубила всички свои съюзници. Въпреки това хиляди чужденци все още се сражават за нея. В града също действа и 1-ви батальон на латвийска доброволческа дивизия СС, датчани, шведи, норвежци и холандци от дивизия СС "Нордланд", както и французи от дивизия СС "Шарлеман". Освен това столицата на Третия Райх защитават и няколкостотин испанци, които след изтеглянето на Синята дивизия от Източния фронт през 1943 г. решават да останат и да продължат борбата срещу Съветския съюз.

За съветската 203-мм гаубица Б-4, наричана от немците "Сталински чук", няма нищо невъзможно. Тя лесно унищожава укрепителното съоръжение от линията "Манерхайм" и може да превърне многоетажна сграда в руини за няколко минути. Въпреки това, именно в Берлин е открит костелив орех, който се оказва непосилен за прочутото оръжие. Това е така наречената противовъздушна кула на Луфтвафе в района на Берлинския зоопарк. Въпреки продължителния и упорит обстрел, само един ъгъл на тази масивна сграда е повреден. Гарнизонът се предава едва когато спират бойните действия в целия град.

Райхстагът не е завзет от първия път. Щурмът от 29 април се проваля и да се завземе става възможно едва вечерта на 30 април. На следващия ден, когато съветски знамена вече се веят над този символ на Третия райх, 1500 немци се опитват да излязат от подземия на сградата на улицата, но безуспешно.

"Американците" също участват в битката за Берлин. Това са американски средни танкове M4A2 "Шърман", доставени на Съветския съюз от САЩ по програмата "заем-наем". Така само 2-ра гвардейска танкова армия губи в боевете за града 209 такива танка.

Въпреки факта, че Берлин се намира доста далеч от Балтийско море, съветският флот участва активно в битката за града. От 23 до 25 април при пресичане на река Шпрее малки катери на Днепровската флотилия под вражески огън отправят над 16 000 войници и 100 артилерийски оръдия в бойната зона.

Берлин става единствената западноевропейска столица, която руската армия завзема три пъти. Градът за първи път е превзет през 1760 г. по време на Седемгодишната война, за втори - по време на войната на 6-ата коалиция срещу Наполеонова Франция през 1813 година.

Парадоксално е, че докато Червената армия щурмува столицата на Третия райх, част от територията на Съветския съюз все още е окупирана от немците. До 250 000 вражески войници са блокирани в така наречения Курландски котел в западна Латвия, който получава хумористичния прякор "Лагер за въоръжени военнопленници". Тази група капитулира на 10 май, но хиляди балтийски сътрудници и определен брой немци не оставят оръжието, а започват партизанска война в местните гори срещу съветския режим.

Разказваме ви още за 3 невероятни подвига на съветските войници по време на Сталинградската битка!