Свързани денисовият човек и хомо сапиенс?

Денисовият човек (Homo denisova) е изчезнал вид архаични хора. Той принадлежи към рода Homo, но въпреки, че не е разумен човек (Homo sapiens) - имаме някои общи предци. Изучавайки денисовия човек, учените успяват да се "потопят" в дълбините на древната ДНК.

Откъде идва наименованието?

Денисовата пещера в алтайските планини на Сибир, Русия, е обитавана от праисторически времена - първо от неандерталци, после от хора. Пещерата, лесно достъпна за човек без умения за катерене и разположена близо до вода, предлага много удобно убежище. Вътрешната ѝ площ е 270 кв.м. С течение на времето в пещерата са се образували 20 археологически слоя.

Тя е открита като археологически обект през 1970-те години. Първите останки са намерени през 1984, 2000 и 2010 г., но се смята, че са останки на неандерталец. Едва през 2008 г., с откриването на кост от пръста на момиче, денисовият човек най-накрая е идентифициран.

Какви останки от денисовия човек са открити?

Досега в Денисовата пещера са открити кост от пръст, три зъба, някои костни фрагменти и фрагмент от череп - и частична челюстна кост, открита в Тибет през 1980 г., също е идентифицирана като принадлежаща на денисовия човек.

Какво е толкова уникалното на денисовия човек?

Откритата през 2008 г. кост от пръст (идентифицирана по-късно през 2017 г. като принадлежаща на тъмнокосо кафявооко момиче на възраст 7-12 години) е проучена от екип от института "Макс Планк" за еволюционна антропология в Лайпциг, ръководен от шведския генетик Сванте Паабо.

Там стигат до извода, че ДНК на денисовия човек се различава от човешката ДНК с 385 нуклеотида (основни градивни елементи на ДНК), докато човешката и неандерталската ДНК имат само 202 различни нуклеотида. По принцип денисовият човек е бил древен и сложен проточовешки вид.

През февруари 2019 г. в Денисовата пещера е направено най-новото (досега) сензационно откритие – още една черепна кост на денисовия човек, най-голямата открита досега.

Как изглежда денисовият човек? Какво умее?

Имаме много, много малко информация за външния му вид. Съдейки по големината на зъбите и челюстната кост, денисовият човек е по-голям от хората. Има тъмна кожа, челюстите му са по-дълги и обемни, лицето му е по-широко от това на хората. Все още обаче нямаме надеждна реконструкция на външния му вид.

Популацията на денисовия човек, както показва генетичното проучване за 2019 г., живее във високите планини на Тибет. Съдейки по находките от Денисовата пещера, той е много опитен в изработката на инструменти, далеч надминавайки предците ни, а може би дори неандерталците. Използва птичи кости за игли и създава примитивни бижута - колиета и гривни. Денисовците използват сложни техники за обработка на камъни – пробиване, шлифоване и полиране. Хората достигат това ниво на владеене едва през бронзовата епоха (началото на 3500 г. пр.н.е.). Изглежда още, че денисовците търгуват скъпоценните материали с жители на по-далечни населени места.

Денисов човек, неандерталци, хора: как са свързани?

Денисовият човек и неандерталците имат общ прародител; те се разделят преди около 390 000 години. Прародителят на този общ прародител, предшественикът на Homo, вероятно е живял преди милион години.

Денисовият човек вероятно произхожда от Африка преди около 750 000 години; напуска континента по-рано от хомо сапиенс. Вячеслав Иванов (1929-2017), един от водещите руски антрополози и индоевропейци, смята, че денисовият човек напуска Африка по-рано и мигрира в Алтай. Хиляди години по-късно, когато видът хомо сапиенс достига Алтай, той се "запознава" с денисовия човек и се смесва с него, аргументира се Иванов.

Денисовците живеят в Денисовата пещера между 170 000-110 000 години. Има най-малко две групи денисовци с 65 000 години разлика между тях. Дълго време в тази пещера съжителстват денисовци и неандерталци и дори се смесват. През 2018 г. проучванията показват, че костен фрагмент от 2012 г. от денисово момиче носи 36,6% от неандерталската ДНК и 42,3% денисова ДНК, което означава, че момичето е хибрид от първо поколение между неандерталска майка и баща денисовец.

През 2014 г. става ясно, че тибетските хора могат да се адаптират към хипоксична среда с ниско съдържание на кислород, характерна голяма надморска височина, защото са наследили от денисовите си предци хипоксичния ген EPAS1. Така ДНК данните предполагат, че денисовецът вероятно е живял в Тибет и се е научил да се адаптира към средата. Денисови ДНК линии са открити и в ДНК на коренното население на Нова Гвинея. Археологическите данни и ДНК данните предполагат, че и трите вида (съвременен човек, неандерталец и денисовец) живеят в Денисовата пещера по различно време и че и трите вида взаимодействат помежду си.