1. Кръглият кораб е измислен, за да носи най-тежките оръжия
След Кримската война Черноморският флот на Руската империя е опустошен, хазната е празна и според Парижкия мирен договор Русия вече не може да поддържа флот в Черно море.
Военноморското министерство обаче не е готово да остави Севастопол без отбрана, нито пък да се примири с ограниченията. Тогава адмирал Андрей Попов предлага да се направи кръгъл кораб за бреговата отбрана на Севастопол. Главната причина за тази необичайна идея е банална икономия.
Също така на такъв плавателен съд е възможно да се поставят свръхголеми (и свръхтежки - от 21 т) оръдия. Попов е убеден, че враговете, които ще се осмелят да атакуват руската база, ще направят това само с използването на оръдия от най-висок калибър. Корабите с традиционна форма и с тежки оръжия започват да се люлеят силно, когато се стреля от борда. От друга страна, с кораб, чиято широчина и дължина са еднакви, тоест с кръгъл кораб, това не би се случило.
Освен това, кръглите кораби са хитър начин да се заобиколят ограниченията, наложени от Парижкия договор. "Кръглите плавателни съдове, без да се преувеличава, могат да бъдат причислени към плаващите крепости и по тази причина да не бъдат включени в списъка на флота", пише Попов в телеграма до министерството.
2. Създадени са само два кръгли кораба
Идеята на Попов е счетена за разумна. Нещо повече - ограниченията от Парижкия договор биват премахнати през 1871 г., което означава, че вече не е необходимо кръглите кораби да се наричат "крепости". През същата година император Александър II одобрява работата по първата "поповка" - корабът "Новгород" с диаметър почти 50 м.
На базата на "Новгород" императорът заповядва да се направят още 10 аналогични кръгли кораба – с тях се планира възстановяването на целия Черноморски флот. В действителност обаче са направени само два. Вторият е кръстен "Вицеадмирал Попов".
3. Кръглите кораби са много бавни
Въпреки факта, че "поповката" носи най-мощното оръжие по онова време, тя е много бавна.
Това става съвсем очевидно по време на войната с Турция през 1877 година. Почти през цялата война двата кораба се ползва за отбранителни цели, а единственият път, когато възниква необходимост да се влезе в битка, "поповките" не могат да настигнат турските кораби (въпреки че по бойна мощ те са по-слаби от тях). Този инцидент става причина за събиране на специална комисия, която стига до разочароващо заключение: кръглите кораби не могат да се бият далеч от брега.
Всъщност "поповките" не са предназначени за морски "състезания". Още по време на проектирането им Попов казва, че те не са подходящи за плаване на дълги разстояния, но "са напълно приложими за целите на бреговата отбрана". В министерството, очевидно, искат да видят "поповката" като пълноценен боен кораб, какъвто тя по никакъв начин не може да стане.
4. Императорът си поръчва кръгла яхта
Въпреки това, дори след военното фиаско, Попов не се отказва от идеята за кръгли кораби и предлага на Александър II да му направи кръгла яхта. Императорът се съгласява, но при едно условие: тя трябва да стане 2 пъти по-бърза от бойните кораби и, разбира се, да бъде подходяща за морско плаване.
Императорската яхта, наречена "Ливадия", е сглобена в Англия и нейното прехвърляне в Севастопол представлява своеобразно изпитание. Яхтата обаче попада в буря и вълните повреждат корпуса ѝ. Официално е направено заключение, че корпусът ѝ е изключително слаб.
5. Проектът е прекратен веднага след смъртта на императора
С възкачването на престола на Александър III ерата на кръглите плавателни съдове е към края си. Военноморското ведомство е реорганизирано и Попов е отстранен от проекта за "закръгляне на родната корабна архитектура". Въпреки че впоследствие през 1891 г. му е приписано адмиралско звание, Попов повече не взима реално участие в делата на флота.
Двата вече съществуващи кръгли кораба са зачислени към бреговата отбрана и те служат до 1903 година. Съдбата на императорската яхта обаче е по-малко завидна. Имуществото и мебелите от нея са отнесени в складове, след което луксозната яхта се превръща... в обикновен кораб за транспортиране на въглища.