Децата на Мамкин: как съветски пилот изгаря жив, за да спаси сираци

Снимка на екрана, телевизия ”Звезда”
Пилотът Александър Мамкин приземява горящ Р-5 с деца, които нацистите искат да използват като донори на кръв.

През есента на 1943 г. партизани от отряда "Щорс" откриват голям брой деца в с. Белчица, където е разположен фашистки гарнизон. Оказва се, че те са изведени от сиропиталището в Полоцк, което е открито още преди войната. През 1941 г. немците блокират всички пътища и децата от дома не могат да бъдат евакуирани.

Сираци от Полоцк

Нацистите възнамеряват да използват момчетата и момичетата като донори на кръв за ранените войници на Вермахта. Немските власти не планират да ги хранят, затова ги отвеждат в селото, където те сами да си намират храна. Броят на учениците непрекъснато расте. Немците изпращат в селото децата на убитите партизани и революционери. Те обаче нямат топли дрехи, често боледуват, затова нашествениците са готови да се освободят от това бреме.

Партизаните съобщават за ситуацията на командването, след което е взето тайно решение да се евакуират сираците под прикритието на нощта. Децата трябва да бъдат прехвърлени в освободената партизанска зона, а след това със самолет на територията на СССР. Операцията за спасяването на сираците носи кодовото име "Звездичка".

Операция "Звездичка"

Вечерта на 18 февруари 1944 г. отрядът се отправя към Белчица. Същата нощ над селото кръжат съветски самолети, които отвличат вниманието на врага. Партизаните създават отбранителни линии в случай на битка с гарнизона, поставят картечници и подготвят укрития. След това разузнавачите започват да извеждат децата и техните ръководители. По-големите деца и възпитателите носят малките и болните на ръце в дълбокия сняг.

Отвъд отбранителната линия санитарна колона от 50 конни впряга чака децата, които да отведе в партизанския тил. Няма никакви въоръжени сблъсъци с нацистите – операцията е проведена без нито един изстрел. Общо 154 деца и 38 възпитатели напускат селото. В партизанската зона на селото децата са изкъпани, нахранени, облечени и лекувани.

През пролетта на 1944 г. нацистите започват мащабна наказателна операция срещу партизанските отряди. С всеки изминал ден оставането в тила става все по-опасно, затова децата трябва да се изведат от фронтовата линия на съветска територия възможно най-скоро.

Последен полет 

Авион Р-5

Командирът на Първия Прибалтийски фронт Иван Баграмян разпорежда на 105-и отделен гвардейски авиополк на Гражданския въздушен флот да евакуира сираците и техните възпитатели. Пилотите доставят оръжия и боеприпаси на партизаните, и отвеждат сираците и ранените в родината. Организирано е летище край езерото Вечелие при с. Ушачи - там кацат самолетите У-2 на капитан Дмитрий Кузнецов и Р-5 на лейтенант Александър Мамкин. Последният е на 28 години, но вече е успял да извърши десетки нападения зад вражеските линии.

През нощта на 11 април 1944 г. самолетът на Мамкин пристига за 9-ти път, за да вземе деца. Пилотите летят без щурмани, за да вземат повече хора. Малкият Р-5 е напълно зареден, настанени са 10 сираци, двама ранени партизани и възпитателката на сираците Валентина Латко.

На връщане всичко върви гладко, но вече при приближаването на фронтовите линии самолетът е ударен и запален. Пламъците бързо стигат до пилотската кабина. Ако Мамкин е сам на борда, той ще напусне горящия Р-5 със скок с парашут. Пътниците му обаче нямат парашути и пилотът не може да ги обрече на сигурна смърт. Той продължава да управлява самолета, на който горят дрехи, слушалки, топят се пилотските очила, а от дима на практика нищо не се вижда. Мамкин успява да приземи горящия самолет в близост до съветските части.

След успешното кацане пилотът скача и пита: "Живи ли са децата?", след което губи съзнание. Военните лекари не могат да си обяснят как тежко ранен мъж с очила, които се топят в лицето му, и овъглени крака успява да управлява самолета.

Смъртта на героя

Героят е погребан в с. Маклок, Смоленска област, където 6 дни по-късно умира в болница, без да се върне в съзнание. Всичките 13 пътници, които той превозва, пристигат невредими. През 70-те години пепелта му тържествено е погребана на военното мемориално гробище "Лидова гора", съобщават от "Звезда".

Мамкин е награден с орден от Отечествената война 1-ва степен, Орден "Червено знаме", медал "Партизан на Отечествената война" 1-ва степен. Увековечен в галерията "Пътят на паметта" в парк "Патриот" край Москва.  

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"