15 години в морската пехота! Историята на Катюша Дьомина - Герой на Съветския съюз

Тя преминава през всички 1418 дни от войната, от юни 1941 г. до май 1945 година. Погребана е с военни почести на 27 юни. Катюша, пред която морските пехотинци коленичат. Тази, която отива на фронта на 15-годишна възраст, защото "се срамува да не се бие", пишат от Аргументи и Факти.

"Жените носеха труповете на децата"

Катя Михайлова (моминско име Дьомина) посреща войната във влака. Петнадесетгодишната ученичка пътува от Ленинград към Брест за ваканция при брат си, който е военен пилот. След Смоленск влаковата композиция попада под обстрела на немски самолети. "Все още виждам ужасна картина пред очите си: бебе пълзи по трупа на майка си. Намира гърдата ѝ и започва да суче, - разказва тя. - Оцелелите пътници тръгнаха пеша към Смоленск. Много жени носеха телата на деца със себе си. Юни, жега, миризмата бе чудовищна..."

Катя веднага решава да отиде доброволно на фронта. Чува обаче категоричния отговор: "Не взимаме деца!" Следващият път тя постъпва по-хитро и добавя към своите 15 години още две. Решаваща роля обаче изиграва нещо друго - Катя може да оказва помощ на ранените. Тя е ученичка, завършила с отличие вечерните курсове на Руското дружество на Червения кръст.

Катя е взета като медицински помощник в ротата, която поема към фронтовата линия. През есента, на далечните подходи към Москва, тя е ранена в крака на три места едновременно. Момичето е отправено в Баку. Първия път след операцията кракът ѝ не се сгъва в коляното и тя се пита: "Как ще воювам куца?"

Първи признания

Заедно със своя батальон освобождават Керч, Одеса, Белгород Днестровски, Измаил, крепостта Илок, Будапеща, Комарно, Белград, Братислава, Виена. Два пъти Екатерина Иларионовна получава званието Герой на Съветския съюз. Първият път е за освобождението на Белгород Днестровски. Битката започва на 22 август 1944 година. Моряците пристигат през нощта на лодки. Брегът е стръмен - няколко метра височина. За да се качат на него, войниците трябва да стоят на раменете си един на друг, докато немците хвърлят гранати отгоре. Катя влачи ранените до най-близката кухина, като в същото време успява да отвръща на стрелбата. Когато патроните свършват, момичето започва да хваща немските гранати с дълги дръжки и да ги хвърля обратно. След битката, близо да кухината, са преброени повече от 50 нацистки трупа. Тогава обаче Катюша не получава титлата Герой - нещо се обърква в разгара на битката и тя е наградена с ордена на Червеното знаме.

Няколко месеца по-късно Катя отново е предложена за звездата на героя - за битката при Илок. Поради военно объркване обаче тази награда трябва да почака почти половин век. Звездата на Героя ѝ е връчена едва през 1990 година.

Демобилизирана, Катя завършва медицинско училище и работи като лекар през целия си живот. Когато започва войната в Афганистан, тя отново отива да се запише. Там ѝ казват: "Бабо, ти своето си го отвоювала!" По това време тя е на над 50 години.

До последните си дни Екатерина Иларионовна се старае да не отказва, когато е канена на мероприятия. Ако не вижда в залата ученици, се оплаква: "Много е жалко, че между нас днес няма млади лица. Ние, ветераните, умираме. Кой ще защитава родината?"

Екатерина почива в Москва и е погребана с военно отличие на 27 юни 2019 година.

Знаете ли какво се случва с ветераните инвалиди от Втората световна война в СССР?