ФОТОГАЛЕРИЯ: Защо най-слабият самолет на СССР е един от най-добрите през Втората световна война?

1. Съветският лек нощен бомбардировач У-2 (преименуван на "Поликарпов По-2" през 1944 г.) не може да се мери с противниковите изтребители и изостава от всички немски бомбардировачи. Самолетът обаче се смята за легенда в СССР и бива прославян във филми и песни. Защо е така?

2. До началото на немската офанзива в Съветския съюз, По-2 вече се счита за "старец". Създаден през 1927 г., той се използва активно като "летящ тренажор" за съветските пилоти. Това е първият самолет, на който летят новобранците ("У" в името му се добавя на руски за "учебний" - т.е. "учебен"). Той "прощава" на начинаещите дори сериозни грешки.

3. Бипланът също е използван като селскостопански самолет за пръскане на култури. Дори след като се доказва като ефективна военна машина по време на войната, той продължава да бъде наричан мило от войниците "Кукурузник".

4. Уязвимите По-2 имат повече от скромна скорост от 150 км/ч и могат да летят само на разстояние до 400 км. Впоследствие обаче недостатъците на самолета се използват в СССР като предимства. 

5. За разлика от големите високоскоростни самолети, този биплан може да каца и да излита от малки неподготвени летища и дори на бойното поле. "Приземихме нашите По-2 близо до щаба на танковите бригади, които бяха точно в средата на битката. Като стояхме ниско, ние прелетяхме покрай експлозиите до командните пунктове, доставихме тайни пакети и отново излетяхме над "огненото море", спомня си Яков Шейнкман, подпоручик в 994-и авиационен полк. Тази способност на По-2 ги прави незаменими и в установяването на контакт с партизанските части.  

6. По-2 може да се използва за транспортиране на пратки, за превоз на товари, за разузнаване или дори за атака над вражески самолети. Най-славното му време обаче е, когато служи като лек нощен бомбардировач. Ниската му скорост му позволява да лети на много малка височина, като избягва успешно дървета и сгради, и прецизно поразява цели на земята. В непрогледната тъмнина на нощта пилот на По-2 може да забележи светлината на лампа или запалена цигара, а следователно и да бомбардира. Войниците от вражеския лагер често са принуждавани да прекарват студените руски нощи без огън заради тези съветски бомбардировачи.

7. "Самолетът По-2 не позволява на немците да спят през нощта. Продължителен рев в небето, взрив на бомба, след това отново рев. Понякога лъчите на прожекторите откриваха местоположението му и тогава цялата немска отбрана стреляше по самолета, но той продължаваше да лети така, сякаш е омагьосан...", припомня си сержантът на пехотата Юрий Кожин. "Точността им беше невероятна. Веднъж, по време на лунна нощ, се озовах в 'ничия земя'. По-2 прелетя отгоре и пусна бомба, която избухна само на 160 м от мен. Първата ми реакция беше – те нападат нашите си войски! Но тогава разбрах - там бяха немските позиции!"

8. Една от най-ефективните съветски части, които се сражават на По-2, е 46-ти Тамански гвардейски нощен бомбардировъчен авиационен полк, състоящ се от жени пилоти. Наречен от немците "Нощните вещици", той унищожава 17 прелеза, 46 склада за муниции, 86 бункера, 9 влака и 2 жп гари. За цялата война полкът губи 32 пилоти, а 23-ма стават Герои на Съветския съюз.

9. "Кралят на небето", както е наречен По-2, е достатъчно евтин за производство и лесен за поддръжка. Създадени са над 33 000 броя и той се превръща в един от най-масово произвежданите самолети в света по това време. Производството му спира едва през 1954 г., когато ерата на реактивните самолети вече е в разгара си.

10. Интересен факт за По-2 е, че той е единственият биплан в историята, който празнува победа над реактивния самолет. По време на Корейската война прехващачът F-94 е преследван от съветския самолет. Като се опитва да го атакува отзад, американският самолет е принуден да намали скоростта си на по-малко от 160 км/ч, поради което спира и се разбива.