Защо всяко дете в СССР мечтае за малка реплика на истински автомобил?

Колата с педали е истинско чудо, луксозен артикул, желан от всяко съветско дете. В СССР има десетки модели на колички с педали - "Москвич", "Ракета", "Победа", "Радуга". Някои от тях са малки реплики на истински автомобили. Всички те са изработени според най-добрите традиции на съветския дизайн: с внимание и любов към детайла. Освен това са доста солидни - в истински съветски стил. Недостатъкът им е, че са достъпни за много малко деца.

Сергей израства в Москва през 1960-те години. Той си спомня, че тогава не може дори да мечтае за подобна кола. Първо, те са скъпи, и второ, продават се само в "Детский мир", основния магазин за играчки в града, и веднага се разпродават.

"Мисля, че в нашия квартал имаше само една такава кола и тя беше на сина на някаква 'важна' клечка. Имах само триколка, но бях адски щастлив", разказва Сергей пред Russia Beyond.

Освен това по-голямата част от съветските хора живеят в толкова малки апартаменти, че просто нямат достатъчно място за кола с педали. В култовата съветска комедия "Иван Василиевич сменя професията си", има сцена, в която се вижда кола с педали, съхранявана на стълбището, заедно с детски колички. Но дори тази опция е достъпна само за хората, които живееят в жилищни блокове с портиер: в противен случай подобен популярен и желан предмет може да бъде откраднат.

Олег израства през 1980-те години - времена на силен дефицит на всичко, включително на играчки. "Когато подобна кола се появяваше в квартала, тя предизвикваше небивало вълнение и завист, а щастливият ѝ собственик ставаше 'приятел' с абсолютно всички."

Тези автомобили с педали обаче имат съществен недостатък: проектирани са за деца на възраст от четири до пет години с определена височина и доста слабички. Така, за съжаление, те могат да се ползват само един летен сезон.

В някои градове колите с педали могат да се наемат за няколко кръгчета в парка или на централния площад. Съветските родители обаче не са склонни да глезят децата си, така че карането на кола с педали, както и сладоледът и захарният памук, са специални наслади, резервирани за празници и рождени дни.

Борис израства през 1980-те години в съветска Рига. Там недостигът не е толкова осезаем, така че "получаването" на такава кола е малко по-лесно. Борис си спомня, че тя е доста тежка, а по-големите деца му помагат да качи и прибере "играчката" си вкъщи на третия етаж. Той не би могъл да я вдигне сам. СССР обаче отделя много внимание на детското развитие и ако едно дете се интересува от автомобили и шофиране, то може лесно да се присъедини към мотоклуб. Има дори турнири с млади "състезатели".

През 1966 г. Москва е домакин на парад и състезание на любителски собственоръчно направени автомобили и мотоциклети, организирани от популярното списание "Tехника молодежи". Парадът минава през центъра на града, а участващите превозни средства след това се показват в парк "Горки".

Например "Москвичът" на снимката по-долу не е серийно производство, а е любителска изработка.

За по-малките има "опростени" опции: сядат в "колата", а родителите ги бутат. Снимката по-долу представя модел на "Волга".

Днес руските магазини предлагат богат избор от автомобили играчки, включително най-новите чуждестранни модели. И все пак колекционерите са готови да платят завидна сума за съветска кола с педали (цените в сайтовете за реклами варират от 4000 до 50 000 рубли/$50-700). След като бъде боядисана, тя отново е радост за окото и служи на новия си собственик десетилетия наред.

Женски поглед над войната: 10 снимки, направени от жени от СССР по време на Втората световна война!