Как канадските военни се озовават в Русия по времето на Гражданската война?

На 21 декември 1918 г. в канадския град Виктория избухва бунт. Във Владивосток трябва да бъде изпратен 259-и батальон на канадските експедиционни сили на Сибир. Докато се качват на корабите обаче, войниците нарушават заповедта и решително отказват да заминат за Русия.

Първата световна война, която току-що е приключила, отнема живота на 45 400 канадци. Няма достатъчно доброволци, които да искат да се бият, и през 1917 г. правителството на Канада прави военната служба задължителна.

Междувременно Русия е засегната от 2 последователни революции: антибуржоазната руска революция от февруари 1917 г., а след това още една - през октомври. Съюзниците на руснаците от Антантата - както и други страни, включително Япония, – решават да преместят войските си на земята, която доскоро се е наричала Руска империя. Канада също е сред тях, тъй като тя е британски съюзник.

Защо канадските войски са изпратени във Владивосток?

Веднага след Октомврийската революция, която слага край на царския режим и издига на власт болшевиките, новото съветско правителство издава Указ за мир (8 ноември 1917 г.), с който предлага на всички воюващи страни да започнат мирни преговори. Само враговете на Руската империя, така наречените Централни сили (Германия, Австрия, Османската империя и Царство България), са готови да приемат това предложение. Съюзниците на Русия, на първо място Англия и Франция, се надяват да възстановят Руската империя, така че войната срещу Централните сили да може да продължи.

През декември 1917 г. в Париж представители на Англия и Франция решават да отбележат "сферите на интерес" на територията на бившата Руска империя. Официално обаче те не се решават да ѝ обявят война. След Брест-Литовския договор между болшевишка Русия и Централните сили (3 март 1918 г.) съюзниците решават да започнат открито нападение. Канада като съюзник на Великобритания също трябва да се включи, колкото и да е малка нейната роля в хода на събитията.

Прочете още: Западна намеса: как преди 100 години чуждестранни войски "нахлуват" в Русия

Бунтът във Виктория, предизвикан от две доброволчески групи, е бързо потушен от лоялни офицери и войници с висок ранг. Буйстващите доброволци буквално са принудени да се качат на кораба с камшици и стрелба. Качването на борда отнема 23 часа, като тези, които са задължени да служат, са оковани във вериги.

Те прекарват три седмици по този начин, оковани във водния си затвор.

Канадската експедиционна сила наброява около 4200 мъже. Освен във Владивосток, войници са изпратени и в Мурманск (500 мъже) и Архангелск (600 мъже). Канада става една от водещите сили в конфликта.

Пристигане и настаняване

Първата група пристига през октомври 1918 г., а по-голямата част от силите след 15 януари 1919 г., като корабите им акостират във Златния Рог на Владивосток (известен още като залива на Златния рог).

Капитанът - както и главният лекар Ерик Елкингтън - използва следните думи, за да опише впечатленията си от пристигането си в интервю от 1980 година:

"Обликът на град Владивосток, видян от лодката ни в ранната сутрин, бе наистина красив. Градът следва полумесечната дъга на залива и изглежда, че неговата дължина е много по-голяма, отколкото неговата широчина. Зад града има леко покрити със сняг хълмове, над които слънцето тъкмо изгрява. Можехме да различим няколко съществени и добре изградени сгради, една от които очевидно бе гръцка църква с голям златен купол, блещукащ на ранното утринно слънце."

Владивосток посреща канадците сравнително спокойно, с изключение на факта, че те разполагат своя лагер в пищната сграда на театър "Пушкин". Канадският корпус успява да успокои местните жители, че това е само временна уговорка.

Канадският гарнизон е разположен много близо до Владивосток, като от време на време войниците влизат в града. Гостуващата армия се наслаждава на културни прояви, вечерни шоу програми, филми, спорт, овладяване на руския език и други дейности. Мнозинството никога не напуска града.

Не само политиката държи канадците там. Съществуват също и икономически причини. През зимата на 1918-1919 г. във Владивосток се открива клон на Кралската банка на Канада. Петима бизнесмени пристигат в Русия по едно и също време, за да създадат Канадската икономическа комисия в Сибир. Тя обаче не носи голяма полза, защото функционирането ѝ е силно възпрепятствано от Гражданската война.

Канадците, изпратени във Владивосток, за да помогнат на Бялата армия, са предани на монархията. На остров Руски те създават тренировъчен лагер за нея, а също така и болница.

Владивосток в зората на XX век

Канадците забелязват, че около една трета от населението на Владивосток е азиатско, като китайците, корейците и японците съставляват по-голямата част.

Като цяло Владивосток от онази епоха представлява пъстроцветна картинка. От една страна, това е град, изпълнен с живот, с трамваи и постоянни улични представления. От друга страна, градът е залят от престъпност. Всичко това се случва на фона на "испанския грип", който взима от 50 до 100 млн. живота по целия свят. Пандемията единствено засилва локалната епидемия от тиф.

"Това беше опасно място, Владивосток", разказва Елкингтън. "Беше зимно време и винаги имаше хора, които биваха убити или разстреляни по улиците." Освен всичко друго, той става свидетел на банков грабеж, при който е убита охраната на банката.

Градската жп гара е ужасна гледка според неговите истории.

"Транссибирската жп гара във Владивосток беше пълна с хиляди гладуващи бежанци. Буквално умиращи от глад. Те имаха малко пространство на земята и всички бяха избягали от болшевиките. Е, направихме каквото можахме. Взехме запаси - само това, което успяхме. Винаги ще си спомням как държах парче хляб и как една жена се втурна към мен и аз ѝ го дадох. Бебето ѝ беше най-гладното дете, което можете да видите през живота си."

"...Имаше един стар генерал със съпругата си, които живееха в стар железопътен вагон. Продаваха всякакви неща, за да останат живи, – сервизи за чай и кафе, всичките златни. Продаваха чаша, а после чиния. Попитах този стар генерал: 'Какво ще стане, когато продадете всичко това?' 'Просто ще умрем', каза той. 'Просто ще умрем'".

"Мисля, че това беше най-трагичната сцена. Виждал съм много трагични сцени в различни краища на света, но това - Владивосток - беше най-лошата от всички."

Пътят към дома

През пролетта на 1919 г. канадското командване решава да свика войските обратно у дома. Местните жители във Владивосток са ужасно изтощени и уморени от продължителното присъствие на чужди войски в града. Освен това, у дома в Канада, настроенията започват все повече и повече да се изразяват в противопоставяне на военната кампания.

Канадският историк Бен Исит описва това така:

"Общините по труда на четирите най-големи града на Канада - Ванкувър, Уинипег, Торонто и Монреал – официално се противопоставят на експедицията в Сибир. Към тях се присъединяват организации на фермери, включително Обединените фермери на Онтарио и Асоциацията на зърнопроизводителите в Саскачеван (United Farmers of Ontario and the Mount Hope Grain Growers Association in Saskatchewan)".

Преди да отплават, канадските сили издигат паметна плоча на морските гробища във Владивосток в чест на 14-те канадци, загинали в експедицията. Повечето от тях умират от болести, като един отнема живота си сам.

Тази противоречива страница в руско-канадската история приключва през юни 1919 г. с напускането на канадците. Оттогава тя почти е забравена и в двете страни. Войниците, организирали бунта във Виктория, в крайна сметка са помилвани.