След разгрома на Доброволческата армия в Кубан, сформираната от белогвардейците Каспийска флотилия отива в Иран и пуска котва в пристанището в Анзали, което е под британски контрол. Сред изчезналите кораби има 10 спомагателни крайцера, торпедни катери със собствена плаваща база и дори самолетоносач - транспорт, пригоден за изпращане на хидроплани, пише "Российская газета".
Съветското ръководство подозира, че този флот, ако бъде оставен на белите или британците, може да бъде използван срещу Червената армия. Освен това танкерите са превърнати в крайцери – крайно необходими на Москва за транспортирането на бакинския нефт. От друга страна, няма законни механизми за бързото му връщане: Анзали е неутрално пристанище.
Тогава дипломатът Фьодор Разколников и военачалникът Серго Орджоникидзе предприемат авантюра: да представят влизането в Иран като операция на ВМС на Азербайджан (в Баку тъкмо е обявена съветска власт) или нападение на неизвестни корсари. Кремъл одобрява нападението, при условие че официално съветската страна няма да бъде свързана с него.
Нападение
На поход се отправя ескадра, още по-разноцветна от тази на белите. Двойка набързо въоръжени търговски кораби, канонерски лодки и три транспортьора с 2000 десантчици. Основната ударна сила са миноносци, идващи от Балтика с кадрови екипажи. Oт Ленкоран по суша в Анзали e изпратен кавалерийски дивизион. Гарнизонът на британската база наброява 2000 души, те разполагат с брегова артилерия, бронеавтомобили и авиация. Входът към пристанището се охранява от плаваща батарея.
"Основните въпроси не са за самата битка, а за преминаването по море. Ескадрата е разнокалибрена, техническото състояние на корабите не е много надеждно, повечето командири се качват на тях за първи път, транспортьорите никога не са влизали в ескадрен ордер и т.н. Всичко това предизвиква преди всичко притеснения как ще се стигне до бойното поле", пише бъдещият адмирал на флота на Съветския съюз Иван Исаков.
На сутринта на 18 май 1920 г. Червените кораби се приближават до Анзали и откриват огън. Операцията е внимателно планирана: има ефект на изненада, има разсейващи маневри и внезапна атака от ленкоранската кавалерия в тила на британците. Но има и малко късмет – един от първите снаряди удря британския щаб. Британците скачат от прозорците по бельо и впоследствие се оправдават с думите, че "нормалните армии не воюват през нощта". Разколников и Орджоникидзе дори вземат предвид факта, че времето за Каспийската флотилия е два часа пред това в Анзали.
Няколко пъти успехът на червените виси на косъм - например, когато гребците от лодките, които изнасят десантчиците на брега, забравят за задълженията си и вместо да се върнат, за да транспортират нова партида, те влизат в атака. Но миночистачът "Володарский" се заема с транспортирането на подкрепленията.
"Свидетелство за английското безсилие"
След няколко часа битка британците изпращат лодка с парламентьори. След като се спазаряват за почетна капитулация със запазване на личното оръжие - и толкова хитро, че нито една клауза от споразумението не е записана на хартия - британските войски напускат Анзали. Те обаче извозват не ранените, които остават в местната болница, а затвори от оръдията на британските брегови батареи. Когато измамата е разкрита, британският комендант предлага да ги върне в замяна на разрешение да вземе личната си вана и пиано от Анзали.
Вечерта на 19 май корабите - червени и бели - се връщат в Баку. На 23 май народният комисар по външните работи на РСФСР Георгий Чичерин информира иранските власти, че операцията в Анзали е проведена без знанието на съветското правителство.
Персийският десант се превръща в своеобразно отмъщение на британците, които нападат Кронщат година по-рано. През юни в. Times публикува карикатура: обърната странично мечка с фуражка, седнала върху опашката на ленива персийска котка, а британският лъв я гледа с озадачен поглед. "Бързото отстъпление на анзалските войски в очите на Близкия изток ще бъде само доказателство за английското безсилие", пише изданието.