Кога и защо съветски граждани умират от глад?

Първият масов глад напада съветска Русия веднага след края на Гражданската война, която е една от основните причини за глада, тъй като нарушава всички икономически връзки на страната. Друга важна причина е тежката суша от 1921 г., която унищожава една пета от всички култури.

Изправено пред недостиг на селскостопански продукти, правителството увеличава изземането на зърно от населението, което допълнително изостря ситуацията. Скоро гладът обхваща огромна част от територията на страната, на която живеят над 90 млн. души: от степите на Казахстан и Урал до Поволжието, Южна Украйна и Крим.

Социологът Питирим Сорокин, който през зимата на 1921 г. посещава села в провинциите Саратов и Самара, пише: "Къщите бяха изоставени, без покриви, с празни рамки на прозорци и врати. Сламените покриви бяха отдавна свалени и изядени. В селото, разбира се, нямаше животни - нямаше крави, нито коне, ни овце, кози, кучета, котки, дори гарвани нямаше. Всички вече бяха изядени. Мъртва тишина висеше над покритите от сняг улици."

Сред населението започва масово бягство. Хората продават или оставят всичките си вещи и бягат накъдето им видят очите, без да имат съзнателен план. Канибализмът бързо се разпространява в някои региони. Минувачи по улицата биват хващани и убивани, малки деца биват изяждани от семейства си, които се опитват да ги спасят от гладна смърт, а също да се нахранят с месото им.

Съветското правителство дълго време крие катастрофата, но в крайна сметка през лятото на 1921 г. е принудено открито да се обърне към света с молба да помогне на гладуващите. Много благотворителни организации откликват, а също и известният арктически изследовател и общественик Фритьоф Нансен, който лично пристига в Русия със събраната хуманитарна помощ. Именно тази подкрепа, заедно с добрата реколта от 1922 г., правят възможно спирането на катастрофата, отнела живота на 5 млн. души.

След 10 години страната отново е завзета от масов глад. Болезненият процес на обединяване на частни селски стопанства в колективни стопанства (колхози) и лишаването на собственост от богатите селяни принуждават милиони души да бягат в градовете. Независимо от настъпващата криза, в която се потапя съветското село, властите завишават плановете за производство на хляб. Всякакви протести на селяните се считат за саботаж и биват жестоко наказани.

Местните власти работят усилено, за да изпълнят плана. От една страна, те се надяват на поощрение, а от друга, се опасяват от репресии в случай на неуспех. Заради това в Москва често пристигат доклади с изкривена информация, криеща истинския мащаб на бедствието.

В резултат на това гладът от 1932-1933 г. обхваща обширни територии на Украйна, Кавказ, Казахстан, Беларус, Западен Сибир и някои региони на европейската част на Русия. Ужасите, които страната преживява в началото на 20-те години, отново се завръщат. Както си спомнят жителите на Кубан, "никой не обръщаше внимание на мъртвите, нямаше сила за това, само пълно безразличие". Появяват се случаи на канибализъм - започват да изчезват деца. В Свердловск в края на работния месец баща и син не намират имената си в списъците за хранителни дажби. В същия ден те се самоубиват, като се хвърлят под трамвай. Както се изяснява по-късно, тези хора просто са забравени да бъдат включени.

"Баща ми отиде да търси хляб и не се върна. Скоро след това отиде и брат ми - и него не дочакахме. Майка ми и аз останахме сами...", спомня си украинецът Алексей Степаненко от Херсонска област: "Когато мама почувства, че смъртта приближава, ми каза: 'Когато умирам, ще те задуша, така че да не страдаш и ти, да не умреш от гладна смърт'. Същата вечер тя, горката, предаде душата си на Господ. Аз, седемгодишен, бях отведен в селски приют."

Повече от 7 млн. души загиват в резултат на глада от 1932-1933 година. Фактът, че повече от половината от тези жертви са украинци, кара съвременните украински учени да го смятат за целенасочен геноцид на украинския народ от страна на съветското правителство. Той дори е наречен "Гладомор". Русия представя друга гледна точка, според която пагубната политика на комунистите не е насочена към един конкретен народ, а засяга много региони и народи от тогавашния Съветски съюз. Освен това през 1933 г. Сталин лично разрешава изпращането на зърно в Украйна в ущърб на някои други региони.

Повече от 630 000 жители на Ленинград загиват от глад по време на блокадата на Ленинград от немските и финландските войски, която продължава 872 дни. Хората изяждат всички котки и кучета, ядат подправки, храна за птици, лекарства, слънчогледово кюспе, лепила, животински кожи, варят колани. "Чувствата бяха притъпени. Минавам през моста, насреща висок мъж бавно върви и залита. Стъпка, втора - и той пада. Просто минавам покрай него, мъртвия – все ми е тая. Влизам в своя вход, но не мога да се изкача по стълбите. Тогава хващам единия си крак с две ръце и го слагам на стъпалото, а след това втория си крак на следващото стъпало...", спомня си Татяна Аксьонова.

Гладът от 1946-1947 г. е пряка последица от опустошителната Втора световна война, както и сушата от 1946 г., която води до нисък добив. Независимо от това, бедствията могат да бъдат избегнати (СССР има огромни запаси от зърно), ако не е взето катастрофалното решение на съветското правителство да увеличи износа на зърно в чужбина, почти двойно от предвоенното ниво. Освен това, тъй като ръководството се опасява от нова война с бившите съюзници, то се стреми да поддържа своите селскостопански резерви и отказва да разпространява храна в регионите, без да понижава нормите на задължителните хранителни доставки. В резултат на глада загиват до 1,5 милиона души.

"Обикаляхме селата, просихме милостиня, но даваха малко, защото за всички животът тогава не беше сладък", спомня си Александра Ложкина, която по това време живее в Поволжието. "Връщам се у дома един ден с малкото, което успях да изпрося, и виждам майка ми лежи на печката с брат ми и сестра ми. Не мърдат. Разтресох майка ми, дадох ѝ парче хляб, тя яде и стана. Загряхме печката, сготвихме супа, тя ни нахрани всичките и ми каза: 'Шура, дай ми още едно парче хляб'. За първи път тя поиска хляб, тъй като винаги даваше всичко на нас. Заживявахме едва когато се появяваше зеленина: трева, коприва, лапад, живовляк, а след това гъби и горски плодове."

Разказваме ви още за колективизацията в СССР: как е смачкано руското селячество!