Как руски генерал спасява живота на Наполеон

История
БОРИС ЕГОРОВ
Ако не е граф Павел Шувалов, нито прочутите 100 дни на Наполеон, нито битката при Ватерло щяха да се случат.

През пролетта на 1814 г. Френската империя наближава края на дните си: коалицията превзема Париж, Наполеон абдикира и Бурбоните отново се връщат на власт. В знак на уважение към човека, който някога е властвал над цяла Европа, на Бонапарт е позволено да запази императорската си титла. Той обаче ще управлява единствено малкия средиземноморски остров Елба.

В края на април, след като се сбогува с войниците от старата си гвардия в двореца Фонтенбло, Наполеон се отправя в изгнание. Пътят му минава през цяла Франция до пристанището на Фрежус, където вече го чака кораб до Елба.

Прокуденият император пътува скромно, в обикновена карета, придружен от малък конвой и няколко емисари, специално назначени за него. Генерал-лейтенант Павел Шувалов е изпратен на Бонапарт от цар Александър I. Именно на него Наполеон дължи живота си.

Срещу Наполеон

Когато Великата армия нахлува в границите на Руската империя, граф Павел Шувалов командва 4-ти пехотен корпус. Почти веднага обаче той се разболява сериозно и е принуден да прехвърли командването.

Шувалов се връща през 1813 г., когато руските войски действат в Европа и бавно изтласкват французите към Париж. Графът придружава император Александър I на всички бойни полета и за участието му в Битката на народите при Лайпциг е награден с орден "Св. Александър Невски".

Много по-късно, през април 1814 г., когато Наполеон вижда Шувалов в двореца Фонтенбло, пита какво носи руският генерал на гърдите си. Когато Бонапарт разбира, че това е медал "В памет на щастливия изход от войната през 1812 г.", той замлъква и в продължение на няколко дни не говори с придружителя си, като по този начин му показва своето пренебрежение. Скоро обаче бившият император ще промени напълно мнението си за този руснак.

На прага на смъртта

Отначало тълпите посрещат конвоя на Наполеон с ликуване "Да живее императорът!" С придвижването на юг обаче, възхищението отстъпва място на тишината, а след това и на неприкритата враждебност. В Прованс тълпите даже обсипват Бонапарт с проклятия и ругатни. Императорът остава спокоен и се преструва, че всичко това не го засяга.

Истинска опасност го чака обаче в град Оргон - на юг от Авиньон. Тълпата, която следва ескорта, поставя бесилка с люлеещо се на нея чучело, наподобяващо Наполеон. Хората се втурват към затворената карета в опит да извадят сваления император и да го убият. Възможно е роялистите, които имат интерес да попречат на "Kорсиканското чудовище" да стигне до местоназначението си, да са участвали в разпалването на тази ярост.

След като тълпата премазва немногочисления конвой и емисарите, тя вече е близо до целта, но граф Шувалов пристига навреме. Той е единственият, който издържа на натиска, след което сам отблъсква гражданите с юмруци и викове. Спечелил ценно време, той подава сигнал на кочияша на каретата, в която се намира бившият император, да тръгне и възможно най-бързо да излезе от Оргон. Тъй като тълпата не успява да хване Бонапарт, тя е готова да разкъса на парчета самия Шувалов. Когато хората научават обаче, че пред тях стои руски генерал, яростта им отстъпва място на радостните възклицания "Да живеят нашите освободители!"

Веднага след като Шувалов настига конвоя на Наполеон, той предлага двамата да разменят палтата си и сам да се прехвърли в каретата на Бонапарт. Така, според руския генерал, ако се появи нападател, той ще убие него, а не императора. Когато изуменият владетел на остров Елба пита защо Шувалов е готов на такова нещо, отговорът е: "Моят император Александър ми заповяда да ви заведа до мястото на изгнание жив и здрав. Считам честта да изпълнявам заповедта на моя император за свой дълг".

Благодарност

Трикът сработва и след няколко дни Бонапарт вече е в безопасност на борда на британска фрегата, която се отправя към средиземноморския остров. Преди да замине, в знак на благодарност за спасяването на живота си, Наполеон подарява на графа своята сабя.

С луксозната сабя, изработена от дамаска стомана, връчена му като първи консул на републиката "за Египетската кампания", Наполеон не се е разделял почти 15 години. Фактът, че я дава на руския граф, е жест на истинска признателност от бившия император.

След по-малко от година Наполеон Бонапарт ще се завърне във Франция, за да поеме властта триумфално и още 3 месеца да вълнува цяла Европа. За това не маловажна роля изиграва руският генерал.

Вижте от какво са боледували руските царе, царици и велики князе!