Въпреки това, с времето тази шапка далеч надмина военната рамка и се превърна в запазена марка на Русия, но и на някои други страни по целия свят. Как обаче ушанката влиза в руската армия?
Ушанката като част от облеклото не е чужда на руското общество още преди Първата световна война. През 1930-те години тя е въведена за употреба от висши офицери на Народния комисариат на вътрешните работи (НКДВ) и Червената армия. Единственият род войски, който започва да използва ушанката по-рано, е Червеният флот.
По време на Руската гражданска война шапката е използвана предимно от силите под командването на Александър Колчак. Въпреки това тя е въведена масово в Червената армия след Зимната война от 1939-1940 година. Дотогава главите са се топлели от известната будьоновка. Опитът от войната срещу Финландия обаче е ценен за модернизацията на армията на всички нива, дори и в облеклото. За разлика от съветите, финландските войски масово използват ушанки и това им дава огромно предимство, когато става дума за защита на главата от студа. Затова съветското командване решава да направи същата стъпка.
Джо Бартлет / Публичен домейн
Малко след края на Зимната война, на 28 май 1940 г., в. "Червена звезда" публикува заповедта на народния комисар на отбраната за пускане на нова зимна шапка за обикновени войници и офицери от Червената армия, а именно ушанката. Официалното снабдяване на армията започва от 5 юли 1940 година.
Ушанката започва да се използва масово. В началото шапките се правят от овча вълна, докато по-късно, поради тяхната тежест, изкуствените материали навлизат все повече и повече. През първите месеци на 1941 г. в Ленинград са произведени над 600 000 ушанки, докато през Великата отечествена война са произведени над 24 млн. от тях. Качеството на ушанките се потвърждава и от вражеските войници по време на войната, които често ги прибират като военен трофей.