Вижте как изглеждат съветските увеселителни паркове (СНИМКИ)

Семейното посещение в увеселителния парк винаги е празник за децата: какво може да бъде по-весело от игра на люлките, въртележките или карането на колички, а след това огромна порция захарен памук и газирани напитки от автомата? В СССР подобни паркове за отдих съществуват във всеки град, а забавленията в тях са изключително достъпни. 

Първият увеселителен парк се появява в Москва през 1928 година. Това е паркът за култура и почивка "Горки". Най-популярната атракция е виенското колело, което наричат "дяволско". По време на возене на хората им е забранено да се изправят в пълен ръст, а единствената мярка за безопасност е само верига. Първото колело е малко - само 14 метра. През 1957 г., за VI Световен фестивал на младежта и студентите, в парка е построено голямо колело с височина 45 метра, което е една от най-високите атракции в Съюза. Двете колела обаче са демонтирани през 2009 година. 

Една от най-необичайните атракции в парк "Горки" от преди войната е парашутната кула със спираловидно спускане. Самото спускане също е забавно, защото хората се спускат по специални килимчета. За тези, които се изкачат до самия връх, е възможен скок от 40-метрова височина: парашутите издържат стоманени кабели. По време на войната популярна атракция е наблюдателният пункт за противовъздушна отбрана. Кулата е демонтирана през 50-те години.

Предвоенните атракции се правят от отделни работилници и в по-голямата си част те са от дърво (металът в страната се пази) и затова практически не са съхранени. През 50-те години в завода в Ейск (Южна Русия) започва централизирано производство на метални атракции.

Въпреки че наборът от атракции не е много разнообразен, това позволява да се направи масова изработка и да се организират увеселителни паркове във всеки град на СССР. Билетите са повече от достъпни: едно пускане струва 5-10 копейки, приблизително колкото кофичка сладолед.

В Съветския съюз постиженията на пилотите, полярните работници и космонавтите в това число, са прославяни включително чрез популярната култура. Затова не е изненадващо, че паркът има люлки-махала под формата на ракети и самолети.

Може би най-популярната люлка в парковете са "лодките". Отстрани изглежда като че самите посетители ги люлеят, но всъщност те са електрически и движението им може да се забавя или ускорява. Най-страшното при тях е усещането, че люлката ще направи пълно завъртане около оста си (това се нарича "слънце"), но всичко работи добре.

Не само децата, но и възрастните обичат да карат електрическите колички. Те развиват скорост до 10 км/ч, като посетителите могат да ускоряват и да се блъскат в други колички. Няма правила и няма глоби!

Подобна атракция би могла да послужи като изпитание за бъдещите астронавти. "Центрофугата" е платформа, въртяща се под ъгъл, а по протежение на стените ѝ стоят любители на екстремните преживявания. По-добре е да не ходите на такава въртележка след обяд!

От 70-те години в СССР редовно се провеждат международни изложения на атракциони. Япония донася въртележки под формата на въртящи се чаши, Западна Германия - американски влакчета (наречени "руски"), а Чехословакия организира обиколки със стая за смях, различни необичайни атракциони и слот машини. Разбира се, желаещите да ги посетят нямат край.

Много атракции продължават да действат и след разпадането на СССР, но днес те се заменят с нови, по-технологично усъвършенствани забавления. А старите съветски въртележки остават единствено в историята.

Вижте още защо Съветският съюз не успява да построи свой "Дисниленд"!