В края на 1930-те и 1940-те години монопланите все още не са изместили бипланите във въздуха, двата типа самолети продължават да съществуват едновременно, тъй като всеки има своите предимства. Монопланите имат значително предимство в скоростта, но се нуждаят от по-дълга писта. Поради по-голямата си площ на крилото, бипланите имат и по-голяма подемна сила, излитат на къси разстояния, маневрират по-добре и като цяло са по-компактни поради по-малкия размах на крилата. Авиоконструкторът Владимир Шевченко успява да комбинира предимствата на двата типа самолети в една машина, пише "Российская газета".
Действащият макет на принципно новия изтребител ИС-1 е представен през април 1938 година. След това на специалистите е демонстрирана основната характеристика на биплана - само за няколко секунди той прибира отстрани не само колесника си, но и долните крила. Основите части влизат в нишите на фюзелажа, а краищата се сгъват по протежение на пантите и се изтеглят към горните крила.
Пилотите и инженерите, които присъстват на демонстрацията, са толкова впечатлени от видяното, че информацията незабавно е сведена до ръководството на страната. Скоро Сталин лично одобрява проекта, отпуснато е финансиране за разработването на самолета, Шевченко получава екип от висококвалифицирани специалисти на свое разположение.
Две години по-късно се осъществява първият полет, въпреки че и тогава, и по време на следващите няколко полета долните крила не се свалят - тестовете започват с проверка на основните механизми. Самолетът се държи перфектно във въздуха, така че в края на юни същата година механизмът на сгъване на крилата най-накрая е тестван - и отново всичко върви гладко. Единственото нещо, от което пилотите се оплакват, е недостатъчно добрата видимост. Плюс това, на първия екземпляр е поставен далеч не най-мощният двигател, така че ИС-1 не може да набере висока скорост.
През януари 1941 г. е построен втори самолет - ИС-2. Той получава по-мощен двигател, прогнозната максимална скорост на полета достига 600 км/ч, което съответства на най-добрите изтребители от онова време. Също така новата машина получава по-мощно оръжие - две картечници с калибър 12,7 и 7,62 мм.
Тестовете започват, но скоро програмата трябва да бъде съкратена поради избухването на войната, както и поради редица други причини. Производството на такива машини е нов и доста сложен бизнес, крайната цена е по-висока от тази на други изтребители. В допълнение, самолетът по това време не може да демонстрира теоретично основното си предимство - висока маневреност по време на битката, тъй като долните крила са освободени заедно с шасито, което рязко повишава съпротивлението на въздуха и намалява скоростта. Шевченко елиминира този недостатък по време на разработването на ИС-4 по време на войната. Въпреки това, авиационната индустрия като цяло се развива в съвсем различна посока, ерата на реактивните самолети бързо напредва, поради което ИС-ът остава само конструкторско ноу-хау.