ФОТОГАЛЕРИЯ: Как СССР живее под нацистка окупация

1. "Към Русия не трябва да се подхожда с юридически или политически формулировки, тъй като руският въпрос е много по-опасен, отколкото изглежда, и ние трябва да използваме колониални и биологични средства за изтребване на славяните", казва Адолф Хитлер в дискусия с румънския външен министър Михай Антонеску през 1941 година. Според генералния план "Ост", разработен от нацистите, само 14 млн. души трябва да останат в завладяната от Германия европейска част на Съветския съюз. Те трябва да обслужват интересите на новия режим. Останалите трябва да бъдат унищожени или принудително изселени в Сибир.

2. В рамките на установяването на "новия ред" окупираната територия на Съветския съюз, предадена от Вермахта на граждански власти, е разделена на т.нар. комисарии на Райха. Немците успяват да създадат "Украйна" и "Остланд" (балтийските републики и Беларус). Планираните комисариати на Райха - Кавказ, Туркестан, Дон-Волга и Московия остават запланирани само на хартия заради контраатаките на Червената армия.

3. Немците, които се намират на върха на управленческата пирамида в окупираните територии, не могат да минат без помощта на сътрудници. В резултат на това се създава така наречената "нова руска администрация": в градовете се появяват бурмайстери, а по селата старейшини, "избрани" от местните жители.

Властите, които сътрудничат с врага, отговарят за навременното снабдяване с храна на немската армия, следят за спазването на реда и закона, отговарят за борбата с партизаните, както и за поддържането на пътищата в добро състояние и разпространяването на пропагандата сред населението. "Колкото по-рано се унищожи еврейско-болшевишкото господство, толкова по-скоро ще дойде онова щастливо бъдеще, което вече сме започнали да създаваме със собствените си ръце", пише Константин Долгоненков, главен редактор на колаборационистки смоленски вестник "Новый Путь" (бивш член на Съюза на писателите на СССР).

4. От първите дни на войната големи немски корпорации, чрез своите клонове, така наречените "източни компании", започват да поемат контрола над изоставените съветски промишлени предприятия. Повечето от тях се използват за производството на военни продукти, а оборудване и квалифициран персонал биват изпращани от Третия райх.

Съветското население е подложено на принудителна мобилизация на тежък труд в строителни и селскостопански дейности, добиване на торф, въглища и дърва. Освен това около 5 млн. съветски граждани, "остарбайтери", са изпратени в Германия като работна ръка.

5. Тъй като бързата победа над болшевиките не се състои, а войната придобива продължителен характер, на немците им се налага да бъдат по-гъвкави в работата си с местното население. Започва мотивиция за съвместно изграждане на "Нова Европа".

На 27 февруари 1942 г. от Имперското министерство на окупираните източни територии е издадена резолюция за премахване на колективните стопанства и постепенен преход към частни селски стопанства. Тази реформа е представена като "Подарък на Адолф Хитлер към руското селячество", част от което наистина мрази съветската система на колективно земеделие.

В действителност обаче разпределените парцели също толкова лесно се отнемат в случай на неизпълнение на постоянно увеличаващите се задължителни норми, а селяните са подложени на репресии. По време на оттеглянето от съветските територии немците престават да се съобразяват дори с привидната "законност" и просто насилствено вземат необходимите им добитък и храна.

6. Първите полицейски отряди от местни колаборационисти са създадени в самото начало на операция "Барбароса". С нарастването на загубите сред немските войници на фронтовете и усилването на партизанското движение в тила, значението на тези отряди непрекъснато нараства.

Добре въоръжени и обучени, те са широко използвани в наказателни експедиции срещу партизани, защита на ключови военни и транспортни съоръжения, както и в битки срещу Червената армия. През 1943 г. повечето военни части на съветските колаборационисти стават част от така наречената Руска освободителна армия на генерал Андрей Власов.

7. Съветското разузнаване прави всичко по силите си, за да унищожи морално колаборационистките военни части с помощта на пропаганда. Не всички служат на немците по собствена воля, мнозина са изправени пред алтернатива: служба на нацистите или смърт. В резултат на това бойците често се присъединяват към партизаните.

След като на 13 септември 1943 година 781-и туркестански батальон, състоящ предимно от узбеки, убива всички свои немски офицери и преминава на страната на Червената армия, Хитлер иска да разоръжи всички Източни легиони и да ги изпрати във въглищни мини, но се отказва от тази идея. В бъдеще ще се опитват да държат тези легиони далеч от съветско-немския фронт и да ги използват срещу партизаните на Балканите и съюзническите сили, които се събират във Франция.

8. Партизанската война се превръща в истинско главоболие за немските окупационни власти. Над милион души се сражават срещу врага в партизански отряди през целия период на войната. Ако в началото действията им са ограничени до организиране на саботажи, малки засади или ликвидиране на отговорници и други сътрудници, то от 1942 г. партизанските отряди значително се увеличават и придобиват боен опит, унищожават цели гарнизони и блокират важни транспортни маршрути на противника.

Единното командване се осъществява от Централния щаб на партизанското движение, което от своя страна координира действията си с ръководството на Червената армия. През 1943 г. той организира мащабните операции "Железопътна война" и "Концерт" за унищожаване на железопътни линии зад вражеските линии, в които участват повече от 100 000 партизани.

9. Сталин нарича тази народна борба "наш втори фронт". Понякога партизанските отряди успяват да освободят част от територията зад вражеските линии и да възстановят там съветската власт. Някои от тези територии, наречени "партизански край", заемат хиляди километри по площ и надвишават размерите на някои европейски държави. С приближаването на Червената армия партизанските отряди се присъединяват към нейните редици.

10. За немците антипартзанската дейност става една от най-важните задачи по време на войната. Срещу партизаните се използват колаборационистки полицейски отряди, части на Вермахта и СС, както и специални групи от опитни "ловци", които добре познават тактиката им. Широко се използват отряди от лъжепартизани. Те или установяват контакт с местното население, като разкриват местонахождението на истинските партизани, или, за да ги дискредитират, участват в грабежи, изнасилвания и убийства.

Помощниците и съчувстващите на партизаните биват брутално наказвани. В селата телата им, окачени на бесилки, не се свалят със седмици. На 22 март 1943 г., като отмъщение за убийството на няколко немски войници, 149 жители на беларуското село Хатин са разстреляни и изгорени живи.

11. Немската политика на планирано изтребление на евреи, цигани, комунисти, партизани и помагащите им съветски жители, ненадеждни елементи и открити противници на новия режим в окупираните райони на Съветския съюз, взима над 7 млн. човешки живота сред цивилното население. От глад, инфекциозни заболявания и невъзможност да получат поне някаква медицинска помощ умират 4 млн. души. Други 2 млн. съветски граждани загиват на територията на Третия райх, където стават жертви на принудителен труд.