ФОТОГАЛЕРИЯ: Най-героичната крепост в руската история

История
БОРИС ЕГОРОВ
Защитата на Брестката крепост е една от най-известните страници в историята на Червената армия. За този героизъм обаче в СССР научават едва след много години.

Брестката крепост на западната граница на съветски Беларус е линията, която поема удара на германската армия на 22 юни 1941 година. Това е и първата неприятна изненада за противника, който разбира, че инвазията в СССР няма да бъде лесна като разходка в парка.

Крепостта е построена в ерата на Руската империя и до началото на Втората световна война вече е остаряла. Разположена там, където се сливат реките Западен Буг и Мухавец, островната цитадела и няколкото форта служат главно за казарми и складове. В резултат на Полско-съветската война от 1919-1921 г. крепостта е превзета от поляците, които, освен всичко останало, я използват и като затвор.

На 2 септември 1939 г., на втория ден от германското нашествие в Полша, Брестката крепост е бомбардирана за първи път. Борбата за нея продължава от 14 до 17 септември. Полският гарнизон от 2500 души успява да отблъсне седем атаки на противника, въпреки че германците имат два пъти повече войници и са подкрепени от авиация и 160 единици артилерия. След като съпротивата на полския гарнизон е потушена, в съответствие със съветско-германските споразумения, крепостта е предадена на СССР.

Боевете, които се водят тук две години по-късно, са в много по-големи мащаби. Атакува 45-та пехотна дивизия на Вермахта, бивша дивизия на австрийската армия, възлизаща на до 15 000 души. Във вътрешността на крепостта по това време има от 9000 до 11 500 военни от съветската 4-та армия, гранични служители, както и до 600 членове на семействата на командващите офицери. Тъй като много документи на щаба на армията са изгубени по време на боевете или са унищожени от самите офицери на щаба, няма надеждни данни за точния брой съветски военни, намиращи се в крепостта.

След мощна артилерийска подготовка, врагът напада. "Крепостта се превърна в море от огън. Всичко наоколо гореше и бучеше. В нашата казарма имаше дупка в тавана, парче от стената падна и имаше убити и ранени", спомня си Пьотър Котелников, възпитаник на музикалния взвод на 44-ти стрелкови полк. В резултат на изненадващото нападение на противника, гарнизонът се разпада на няколко отделни центъра на съпротива. Въпреки това защитниците на крепостта успяват да отблъснат осем германски атаки, нанасяйки поражения на противника и изтласквайки го назад.

Част от гарнизона, успяла да се оттегли от крепостта по-рано, е изцяло обградена от врага към 9 ч. на 22 юни. Вътре продължават да се сражават няколкото останали стрелкови полка, конвоен батальон на НКВД и погранични отряди. Изправен пред ожесточената им съпротива, врагът успява да се укрепи само в отделни участъци от цитаделата. Неведнъж се стига и до ръкопашен бой.

Самвел Мовсесян, който служи в 84-и пехотен полк, си спомня: "Когато започнах да викам: 'След мен! За Родината!' Мнозина вече бяха и пред мен. На входа се натъкнах на немски офицер. Той беше висок човек. Имах късмета, че и той беше въоръжен с пистолет. В една секунда... дръпнахме спусъка по едно и също време, куршумът му одраска дясното ми слепоочие, докато той остана намясто... Превързах раната с помощта на нашата медицинска сестра."

"Никога няма да забравя един граничар с картечни рани на двата крака", спомня си Наталия Контровска, лейтенантска съпруга. "Когато му оказах първа помощ и жените искаха да го заведат в укритието, той протестираше с молба да каже на лейтенант Кижеватов, че той, лежейки до картечницата, все още може да стреля по фашистите."

С многобройни загуби, в ранните часове на 23 юни врагът оттегля войските си към външните стени на крепостта, като същевременно открива артилерийски огън по цитаделата. В отговор на последвалото предложение да се предадат, около 1900 съветски войници свалят оръжие.

Един от основните центрове на съпротива е участък от пръстеновидните казарми в източната част на цитаделата, който германците наричат "Домът на офицерите". Изтласквайки германската пехота от там, няколко отделни отряда сформират единна бойна група, която опитва да се измъкне от крепостта, но не успява. Те издържат до 26 юни, когато германските сапьори най-накрая смазват съпротивата им, като взривяват укрепленията на няколко места.

"Нацистите ни претърсиха, взеха всичките ни лични вещи и, след като подбраха група от около 20 души, им заповядаха да разчистят района от мъртвите тела", спомня си редник Сергей Кувалин. "Събрахме и погребахме убитите съветски войници, без да ги идентифицираме или регистрираме по никакъв начин. Труповете вече бяха започнали да се разлагат и беше трудно да се диша. Натрупахме телата на немските войници, извадихме всичките им документи и предадохме техните войнишки плочки на офицер, който стоеше наблизо с бутилка одеколон в ръце."

"Не знаехме, че фронтът вече се е преместил далеч отвъд Брест и продължихме да изпращаме разузнавателни групи, за да разберем къде са нашите войски. Но по правило тези групи никога не се връщаха...", разказва Пьотър Котеликов. До 30 юни в крепостта няма организирани войски, но отделни военнослужещи продължават да се бият дълго време. На една от стените на крепостта има надпис: "Умирам, но не се предавам! Довиждане, Родино. 20/VII-41."

На 23 юли тежко раненият майор Пьотър Гаврилов е пленен. Облечен е "в пълна униформа, но всичките му дрехи са станали на парцали, лицето му е покрито със сажди и прах, потънало в брада. Той е ранен и в безсъзнание и изглежда изтощен до крайност. Кожа и кости." Германците не могат да повярват, че само час преди да бъде заловен този човек води ожесточена битка с тях.

Според германски данни при нападението над Брестката крепост са пленени над 7000 войници от Червената армия, около 2000 са убити, а малцина успяват да избягат от крепостта. Вермахтът има над 500 свои убити и около 700 ранени. "Руснаците в Брест-Литовск се сражаваха с изключителна ярост и упоритост. Те показаха отлична пехотна подготовка и доказаха своята забележителна воля за борба", пише в боен доклад командирът на 45-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Фриц Шлипер. Новините за тази неочаквано ожесточена съпротива достигат до самия връх: в края на август Адолф Хитлер и Бенито Мусолини посещават крепостта.

В хаоса от първите месеци на войната никой в ​​Съветския съюз не осъзнава героизма на защитниците на Брестката крепост. За него се разбира едва през февруари 1942 г., когато край Орел Червената армия завзема архива на щаба на победената 45-та пехотна дивизия. Героичната защита на Брестката крепост става широко известна едва през 50-те години на миналия век, превръщайки се в един от най-важните символи на Победата.

А знаете ли защо съветите постилат гигантски килим на Червения площад през 1936 година?