Четири причини, поради които руският цар Иван е наречен "Грозни"

Клавдий Василевич Лебедев (1852-1916), "Иван Грозни"
В Русия през XVI в. "Грозни" означава нещо различно. Защо първият руски цар се сдобива с този прякор?

Грозен - днес на български това означава човек с неприятен външен вид. Иван IV Василиевич се сдобива с порзвището си приживе. През XVI в. Грозни, както вече разказахме, означава "силен", "страшен", "впечатляващ". Нека уточним защо този цар е наречен така.

  1. Той е висок, атлетичен и много силен

Главата на първия руски цар Иван Грозни е реконструирана върху черепа с помощта на стереометрия. Лаборатория за пластична антропология.

Едно от редките описания на физическите характеристики на Иван е на Даниел Принц фон Бухау (1546–1608), пратеник на Свещената Римска империя в Московското царство. "Той е висок, здрав и пълен с енергия. Очите му са големи, наблюдателни и неспокойни. Брадата му е червеникаво-черна, дълга и дебела", пише той за Иван по времето, когато царят е на 46 години. Принц отбелязва тежкия жезъл, който царят постоянно носи със себе си, и намеква, че той символизира "внушителната му мъжественост".

Скелетът на Иван Грозни вгроба му

През 1963 г. гробът на Иван е открит и останките му са проучени от съветски историци. Имаме изображение на трупа на Иван, който определено е един много силен мъж. Анализът показва, че Иван е бил висок 178 см и е тежал 85-90 кг - впечатляващи пропорции дори за съвременен човек, да не говорим за мъж от XVI век. Затова не е чудно, че хората се страхуват от него.

  1. Той се интересува от науката, която плаши съвременниците му

Като по-млад Иван не се посвещава на ученето, по-скоро предпочита купоните, често дори със скоморохи - езически музиканти - което му носи неодобрение от духовенството на неговото време. Иван се отдава на похот и пиене, като отхвърля всички молби да започне да води благочестив начин на живот, подходящ за християнски владетел.

Младият Иван обаче получава напътствие от Максим Гръцки (1475-1556), един от водещите интелектуалци на епохата, поканен в Русия от Европа, а по-късно от Силвестър (? - 1566), свещеник от Благовещенския събор в Москва, който убеждава Иван да прекрати небрежния си начин на живот. В края на 1540 г. Иван се съобразява с този съвет.

Максим Гръцки

Докато расте, той придобива знания по езици и науки. В двора му има чуждестранни лекари, астрономи и учени, на които се заплаща добре. Иван започва да събира редки книги и ръкописи, които уж формират изгубената му библиотека. Дали е съществувала или не, все още не е ясно, но е сигурно, че Иван има репутация на интелектуалец и дори на нещо като магьосник, което внушава страх и уважение както сред неговите слуги, така и сред неговите врагове. Иван също пише поезия и композира музика.

  1. От дете има избухлив характер

Множество източници сочат, че Иван е бил изключително свиреп. На 15 той заповядва един от младите му приятели (княз Михаил Трубецкой) да бъде екзекутиран в резултат на дребен спор и да се отреже езика на друг (Афанасий Бутурлин) за псувня в присъствието на царя. Той убива още няколко свои близки по време на гневните си изблици.

Този свиреп нрав си има причина - в детството и младежките си години той вижда как членове на семейството му са убивани от боляри, става и свидетел на безредици в Москва. Поради дворцови интриги отключва параноя, която обаче си има и реални основания - в крайна сметка, както съвременният руски историк Сергей Шокарев доказва, и както потвърждава анализът на останките на Иван, причината за смъртта на царя (както и на неговия син Иван) е отравяне с живак.

  1. Той завладява Казанското ханство, най-мощният остатък от Златната Орда

Казан, първата половина на XVI в.

Първата половина на XVI в. Османската империя е в разцвета си, управлявана от Сюлейман Великолепни (1494-1566). Влиянието на османците се простира дори до Кримското, Астраханското и Казанското ханства. Има непосредствена опасност руските земи да бъдат покорени и завладени от мюсюлманските ханове. Казанските и астраханските ханове заплашват и плячкосват руските земи, приближавайки се до Москва, Нижни Новгород и Владимир.

Малко след като става първия руски цар през 1547 г., Иван Грозни оглавява военната кампания срещу Казанското ханство, най-мощният остатък от Златната Орда. Руските свещеници, начело с Макарий Московский (1535-1556), декларират, че всички руски воини, които участват в кампанията, се бият за християнската кауза и ще получат вечно блаженство, ако загинат в тези битки.

Москва, Червеният площад 1634 г. Ето как изглежда църквата

Печелейки благоговението и страхопочитанието на целия руски народ, младият цар лично оглавява всички кампании срещу Казан от 1547 година. Съвременниците възхваляват Иван, който рискува собствения си живот от Москва до Казан, не седи в двореца си, докато хората му рискуват живота си в битка.

През 1552 г., в резултат на поредната кампания, Иван покорява Казан и сам влиза в града. Руският народ се радва на тази победа, а престижът и мъжеството на Иван нарастват неимоверно. Това е наистина трудно спечелена и важна победа, която е отбелязана с изграждането на катедралата "Свети Василий Блажени" в Москва - все още една от основните забележителности на руската столица.

След покоряването на Казанското ханство, прякорът "Грозни" ("Ужасни") се свързва с Иван. Историците не са единодушни кога и къде точно се появява, но има сведения, че това име за пръв път започва да се свързва с Иван в народните песни от втората половина на XVI век. Преди Иван това прозвище принадлежи на дядо му, великият княз Иван III (1440-1505), създателят на Московската държава.

А знаете ли как монголското нашествие насърчава руснаците да се обединят и да формират руска държава?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"