През 1930-те години Съветският съюз с ударни темпове работи над създаването на мощен промишлен потенциал. Ръководството осъзнава, че ако възникне военен конфликт с водещи западни държави, последствията за икономически изостаналата аграрна "страна на победилия социализъм" ще бъдат плачевни.
Евгений Халдей/МАММ/МДФ
Форсираните темпове на индустриализация изискват мобилизация на огромни сили на цялото население. Хората постоянно биват мотивирани да работят тежък труд, организират се социалистически съревнования, а победителите биват поощрявани. Създават се кумири, с които работниците трябва да се равняват.
Един такъв символ става обикновен миньор от Донбас. Това е Алексей Стаханов, който се прославя не само в СССР, но и в цял свят.
Най-добрите от най-добрите
Елеазар Лангман/МАММ/МДФ
През нощта на 31 август 1935 г. Стаханов за една смяна преизпълнява своя работен план 14 пъти и половина - вместо 7 тона въглища той добива 102 тона. Тайната на успеха е в иновационното предложение на самия Алексей да освободи миньора в забоя от задължението да укрепва стените на мината, да възложи тази работа на помощниците и да му даде възможност само да копае въглища.
Стаханов става истински подарък за съветската власт. Не е необходимо да измисля нищо – кумирът за народа сам се изявява. Алексей бързо е превърнат в национален герой.
След като подобрява няколко пъти собствения си рекорд, Алексей Стаханов завинаги напуска тъмните шахти, за да прекара останалата част от живота си в агитационна работа и да заема управленчески позиции. Неговата популярност излиза извън пределите на Съветския съюз - през декември 1935 г. той дори се появява на корицата на американския всекидневник Time.
Последователи
Владислав Микоша/МАММ/МДФ
Името на Стаханов става своеобразен бранд. Така нареченото стахановско движение обхваща цялата страна.
Същността му е в поставянето на невероятни рекорди в производството, във внасянето на специални тънкости в производствения процес, които са в състояние да го направят по-ефективен при строго спазване на трудовата дисциплина.
Героите се появяват един след друг. Леяри, фрезисти, комбайнери, шивачи и дори майстори на обувки поставят общосъюзни рекорди, изпълнявайки плановете си на 200 и 400%.
Само че не само строителството на светлото съветско бъдеще кара хората да правят подвизи. За всеки рекорд работниците получават добър бонус. Самият Стаханов само за първата легендарна смяна получава половин месечна заплата.
"Стахановщината" заразява и чужденците. Испанският комунист Енрике Листер, който по-късно става единственият генерал в три армии: испанската, съветската и югославската през XX век, учи в Москва през 1930-те години и работи при изграждането на столичното метро. "Още през първия месец завоювах званието ударник, след като изпълних нормата на 132%. По-нисък от този резултат никога не съм имал, а през следващите месеци дори го превиших", пише той в своите спомени "Нашата война", издадени в Париж през 1966 година.
Не всичко е толкова безоблачно
На пръв поглед човек ще се запита: какви недостатъци би могло да има такова социалистическо съревнование и защо да е лош стремежът да се постигат рекордни показатели в производството? Стахановското движение обаче има своите недъзи.
Заради фанатизма често се чупят стругове и оръдия на труда, а нерядко спада и качеството на крайния продукт. Вдигат се нормите и хората, които изобщо не се стремят към подвизи, трябва да работят повече за предишната заплата.
Освен това незаслужено са забравяни помощниците на стахановците, които до голяма степен осигуряват поставянето на рекордите. Така става с двама миньори, които укрепват стените, докато Алексей работи над многократното преизпълнение на плана си.
И докато хората, които имат непосредствено отношение, остават в сянката, се намират недобросъвестни работници, които фалшифицират показателите единствено с цел да станат и те стахановци и да получат парични премии.
Невинаги и не навсякъде в селското стопанство стахановският стремеж е полезен. Ако рекордният добив на въглища може да бъде напълно уместен, то многократното превишаване на плана на производството например на шушони често е просто никому ненужно и в практически план напълно неоправдано.
Влияние
А. Ковалчук/МАММ/МДФ
Като цяло стахановщина дава положителен ефект: повишава се производителността на труда, нараства престижът на работническите професии, хората получават правилни ориентири и кумири, с които да могат да се равняват.
На първото всесъюзно съвещание на работниците и работничките стахановци през ноември 1935 г. Сталин казва: "Животът стана по-добър, другари. Животът стана по-весел. А когато се живее весело, работата спори… Ако живеехме зле, грозно, тъжно, то ние нямаше да имаме никакво стахановско движение".
Думата "стахановец" толкова трайно влиза в руския живот, че тя не изчезва дори и след разпада на Съветския съюз. И днес така наричаме хората, които са в състояние да работят за двама и да извършват трудови подвизи.