Трите най-големи провала на съветското разузнаване

Датското фиаско

Най-големият провал на съветското разузнаване по никакъв начин не е свързан с ЦРУ, а само със скромната датска полиция. В историята той е известн като "конференцията на резидентите".

Причината за катастрофата е пренебрежителното отношение на съветското разузнаване към заповедта от Москва по никакъв начин да не вербова датски комунисти. Предани на Съветския съюз, въпреки това те представляват значителна опасност, тъй като са под постоянното наблюдение на органите на реда.

Именно следенето на местните комунисти води копенхагенската полиция до шефа на съветската незаконна мрежа в Дания Александър Улановски. На 20 февруари 1935 г. полицията влиза в апартамента, където той има среща с колеги.

В резултат на това са арестувани Улановски, трима съветски разузнавачи, както и десет чуждестранни агенти (двама американци и осем датчани). Двамата съветски разузнавачи изобщо не трябва да бъдат в Копенхаген - те се връщат от Германия в СССР и просто спират да посетят стар приятел.

В резултат на "конференцията на резидентите" цялата съветска разузнавателна мрежа в Дания на практика е унищожена. Скандинавската страна не се интересува от Съветския съюз, но чрез нея в Москва изтича секретна информация от Третия райх, за която, поради грешките на Улановски, трябва да се търси нов канал.

Операция "Рамзи"

Той е един от най-ценните разузнавачи на Съветския съюз. От 1933 г. германският журналист Рихард Зорге, известен в Москва под псевдонима "Рамзай", живее и работи в Япония, превръщайки се в основен източник на секретна информация за тази затворена източна страна.

Именно Зорге дава на съветското ръководство през есента на 1941 г. на най-ценната информация, че Япония няма да атакува СССР в близко бъдеще и насочва агресията си към САЩ. В резултат на това от Сибир и Далечния изток в Москва са прехвърлени необходимите дивизии, които изиграват значителна роля за краха на германския план "Тайфун" за превземане на съветската столица.

Въпреки това, вече през октомври същата година Рамзи се проваля. Сред многото версии за причините са следните: успешното прихващане и разшифроване на радиограмите, предателството на един от агентите, полицейското наблюдение на местните комунисти, които, вербувани от съветското разузнаване и в контакт със Зорге, в крайна сметка водят японците при него.

На 18 октомври 1941 г. Рихард Зорге и 24 негови агенти са арестувани (през януари са арестувани още 7). Разследването се води няколко години, а на 7 ноември 1944 г., на 27-годишнината от Октомврийската революция, той е обесен в двора на токийския затвор "Сугамо". С това съветското разузнаване дълги години губи надежден източник на информация в Япония.

Покушението срещу фон Папен

През 1939 г. за немски посланик в Анкара е назначен опитният политик и изкусен дипломат, бивш канцлер на Ваймарската република Франц фон Папен. Неговата задача е да вкара Турция във войната на страната на страните от Оста.

Освен това фон Папен води и своя игра. Притежавайки широки дипломатически връзки, той тайно проучва почвата за сключване на отделен мир между Германия и западните съюзници, без да отчита интересите на СССР. 

Тъй като фигурата на германския посланик става твърде опасна за Съветския съюз, е взето решение за неговата ликвидация. Москва се надява, че убийството на фон Папен не само ще скара Анкара и Берлин, но, ако има късмет, може да доведе до война между двете държави.

На 24 февруари 1942 г. на една от улиците на турската столица с бомба до фон Папен се приближава вербуваният от съветското разузнаване Омер Токат. Въпреки това тя избухва по-рано, убивайки самия Токат, а посланикът и съпругата му понасят само взривна вълна. Те не умират, отървавайки се само с лек уплах.

Турските служби за сигурност бързо установяват въвлечените в покушението, ключова роля сред които играе съветското разузнаване. Изисквайки екстрадицията на двама сътрудници на съветското търговско представителство (агенти на НКВД) Леонид Корнилов и Георгий Мордвинов (Павлов), турските войски дори държат съветското посолство под обсада в продължение на няколко дни.

Съдът осъжда Корнилов и Мордвинов на 20 години затвор. Когато обаче късметът по фронтовете обръща гръб на Третия райх, самата Турция започна активно да се сближа със Съюзниците, присъдите им са намалени. През август 1944 г. разузнавачите са освободени и изпратени в Москва.

А знаете ли какъв е животът в съветските Кавказки републики?