Битката, която почти се превръща във втори Сталинград за немците (СНИМКИ)

Когато през декември 1941 г. Червената армия започва контраатака близо до Москва, Вермахтът е отблъснат обратно на разстояние 300 км от столицата. "За първи път в тази война давам заповед да се изтегли голяма част от фронта", принуден е да признае Адолф Хитлер. Въпреки това надеждите на съветското командване в близко бъдеще да разгромят групата на армията "Център" се оказват преждевременни.  

Въпреки огромния натиск от страна на съветските войски, немците успяват да се укрепят на плацдарма между градовете Ржев и Вязма, само на 200 км от Москва. През следващите няколко години тази издатина ще стане трън в очите на съветското командване - от нея Вермахтът по всяко време ще може да напада столицата.

Именно тук от октомври 1941 г. до март 1943 г. се разразява една от най-кървавите битки в историята на Втората световна война - битката при Ржев. Трябва да се отбележи, че в СССР такъв термин няма - всяка настъпателна операция на Червената армия за унищожаване на опасния плацдарм се разглежда отделно. Редица съвременни историци също се придържат към тази гледна точка.

Немците превръщат Ржевско-Вяземската издатина в истинска крепост. До самия Ржев са построени 559 бункера и землянки, изкопани са 7 км противотанкови канавки. Близо половина от всички армейски сили на групите "Център" са изтеглени в региона. Немската пропаганда го провъзгласява за "непревземаема линия на фюрера", като се твърди, че "загубата на Ржев е еквивалентна на загубата на половин Берлин".

Ржев, според историка Алексей Исаев, става "Верден на Втората световна война". Там няма място за светкавична война, но има дълги изтощителни боеве, които като месомелачка смилат стотици хиляди животи.

След като Червената армия се проваля през зимата на 1942 г., тя прави още един опит през лятото. Тъй като тя подценява способностите на противника обаче, а и заради грешките на съветското командване (чести "фронтални" удари) и разпръскването на силите си, ударът от половинмилионна армия по време на Първата настъпателна операция в Ржев-Сичев не успява да пробие отбрана на противника. "Хиляди парчета, като отровни скорпиони, се впиват в хората, разкъсват телата и земята... Напред! Напред! – крещят оцелелите командири и падат мъртви с бойците си", припомня си Борис Горбачовски, командир на 215-а дивизия.

След тежки загуби, съветските войски по време на лятно-есенните битки успяват да се предвижат само на няколко десетки километра дълбоко в територията, превзета от противника. Проливните дъждове значително усложняват действията на авиацията и общото настъпление на Червената армия.

"В окопа водата стигаше почти до коленете, а под водата лежаха наши и немски трупове, нещо меко и хлъзгаво все още се мърда под краката, а ти балансираш върху неравното дъно на окопа и се опитваш да избягаш от смъртоносните удари и вместо това ги прилагаш сам с всички сили", припомня Петър Михин, командир на огнен взвод на 52-ра пехотна дивизия, относно ръкопашните битки с врага. На 27 септември части на 30-та армия дори нахлуват в Ржев, но биват изтласкани оттам от пристигналите вражески резерви.

За немците обаче "Ржевската месомелачка" през лятото и есента на 1942 г. също идва на висока цена. Най-голямото поделение на Вермахта – "Велика Германия" (до 18 000 души), губи около 10 000 убити и ранени в боевете, продължаващи няколко седмици. В много полкове на 9-та армия на генерал-полковник Валтер Модел, която защитава Ржевско-Вяземска издатина, са убити всички ветерани, преживели полската и френската кампания и настъпление от 1941 година. Заменят ги неопитни новобранци от Западна Европа.

Както отбелязва историкът Светлана Герасимова в своето изследване "Ржевско клане. Изгубената победа на Жуков" ("Ржевская бойня. Потерянная победа Жукова") за Хитлер е въпрос на престиж да превземе Сталинград и да не даде Ржев, а за Сталин - да превземе Ржев, но да не предаде Сталинград". Първата настъпателна операция на Ржев-Сичов не постига тази цел, но осуетява подготвящо се нападение срещу Москва и успява да вкара в бой немски дивизии, предназначени за прехвърляне на юг, където битката за Сталинград вече е започнала.

Втората офанзивна операция на Ржев-Сичов ("Марс") е много по-малко известна от операцията-близнак "Уран" в Сталинград. Червената армия започва "Марс" на 25 ноември, седмица по-късно от "Уран", с повече войници и артилерия в района на Ржев, отколкото в Сталинград. Да се превземе обаче 9-та армия на Модел, както се случва с 6-та армия на Фридрих Паулус, не се получава: тук по фланговете няма слаби румънски войски и съветските атаки срещу добре подготвената отбрана на противника са неуспешни. Към средата на декември 1942 г. настъплението на Червената армия край Ржев е в края на силите си. "Марс" не постига целите си, но сковава немските дивизии, като не им позволява да отидат в Сталинград, за да освободят обкръжената 6-та армия.

След катастрофата край Сталинград и превземането на Велики Луки от съветските войски в тила на 4-та и 9-та армия, немските войски на хълма на Ржев-Вяземски са на прага на катастрофа. В резултат на това през март 1943 г., по време на операция "Бюффель" ("Бивол"), съветските войски очистват напълно и премахват окончателно заплахата над Москва.

Според Алексей Исаев, битките край Ржев допринасят не само за успеха на Червената армия край Сталинград, но и косвено помагат на съветския триумф в битката при Курск през лятото на 1943 година. Силно изтощена и загубила много опитен персонал по време на битката при Ржев, 9-та армия на Модел не успява да добие бойна готовност до началото на боя, а нейното настъпление в северната част на Курската дъга, което се смята за ключово, почти веднага се проваля напълно.

В резултат на една от най-кървавите битки в историята на Втората световна война, от октомври 1941 г. до март 1943 г., Червената армия губи повече от 1,3 млн. души: едни са убити, други ранени, а някои изчезнали и пленени. Загубите на немците се оценяват на 400-700 000 души.

"Костите от тези полета не се и събираха", казва един от жителите на град Гжацк, намиращ се на юг от Ржев, пред московските търсачи, пристигнали след войната: "Тук-там ги гребяха с булдозери, а на други места просто прекопаваха почвата заедно с костите." Понякога пускаш трактора и гледаш напред в далечината, гледаш на някоя бреза, за да не се отклониш и да не видиш какво отива под трактора...".