1. Боят на брига "Меркурий"
Ivan Aivazovsky/Feodosia National Gallery I. K. Aivazovsky
Малцина са тези моряци, които биха се осмелили да се впуснат в бой, когато на кораба си имат само 20 оръдия срещу 184 у противника. Екипът на руския бриг "Меркурий" обаче решава да опита късмета си.
Такава неравна битка се води на 26 май 1829 г. в района на Босфора по време на поредната руско-турска война. Три кораба на руския военен флот, които изпълняват разузнавателна мисия, внезапно са атакувани от 14 кораба на турския флот.
Фрегатата "Стандарт" и бригът "Орфей" успяват да избягат, но бригът "Меркурий" има по-малко късмет – той е настигнат от 2 турски линейни кораба: 110-оръдийния "Селиме" и 74-оръдийния "Реал-бей".
"Меркурий" не е предназначен за активни бойни действия. Малкият бриг с 20 оръдия на борда изпълнява главно разузнавателна и конвойна дейност. Въпреки това, както по-късно капитан-лейтенант Александър Казарски докладва на адмирал Алексей Грейг: "Ние единодушно решихме да се бием до край". А краят предполага взривяване на самия кораб.
Въпреки преобладаващото превъзходство в огневата мощ, турците не успяват да се справят с "Меркурий". Чрез различни маневри той използва оръжията от двата си борда, докато "Селиме" и "Реал-Бей" могат да стрелят само от единия си борд.
Руските моряци умишлено нанасят удари по мачтата и такелажите на вражеските кораби и в крайна сметка успяват да ги лишат от превъзходство. След няколко часа тежки боеве, с четирима убити и шестима ранени, с 22 дупки в корпуса и 133 в платната, "Меркурий" се отървава от преследвачите си и тръгва в посока България.
Храбростта на руските моряци е оценена и от противника. "Ако във великите дела на древността или новото време съществуват подвизи на храброст, то тогава този акт трябва да затъмни всички останали, а името на героя е достойно да бъде изписано със златни букви върху Храма на Славата: той се казва лейтенант-командир Казарски, а бригът е "Меркурий", това пише по-късно навигаторът на линейния кораб "Реал-бей".
2. Подвигът на "Варяг"
Public domain
Руско-японската война се превръща в катастрофа за Русия, но в нея също се намира място за проявление на героизма на руските моряци. В самото начало на конфликта, на 9 февруари 1904 г., японска ескадра от 14 крайцера и миноносеца блокира неутралното корейско пристанище Чемулпо (днешен Инчхон), в което в този момент се намират бронепалубният крайцер "Варяг" и канонерската лодка "Кореец".
Когато командирът на ескадрата адмирал Уриу Сотокити дава ултиматум на капитана на "Варяг" Всеволод Руднев да се предаде с оглед на избухването на бойните действия между двете страни, последният решава да пробие във военноморската база на руския флот в Порт Артур (на територията на съвременния Далян в Китай) и, ако няма успех, да взриви и двата съда.
Командите на корабите от неутралните държави, разположени в залива Чемулпо, се строяват на палубите си, за да извикат "Ура!" и да отдадат почит на встъпващите в бой руски моряци. "Поздравяваме тези герои, които така гордо се отправят на сигурна смърт", казва по това време френският капитан Сенес.
Неравностойната битка срещу японците продължава 3 часа. След като "Варяг" получава сериозни щети и губи около 40 души, е взето решение той да се евакуира на неутрални кораби, а своите да бъдат потопени.
По-късно капитан Руднев отчита в доклада си загубите на няколко кораба от страна на японците, но нито неутралните наблюдатели, нито самите японци потвърждават истинността на това твърдение. Въпреки това, врагът високо оценява отчаяния подвиг на "Варяг". След войната, през 1907 г., император Муцухито, в знак на признание на героизма на руските моряци, изпраща на Руднев Орден на изгряващото слънце от II степен. Капитанът приема ордена, но никога не го носи.
Историята на "Варяг" не завършва с потапянето при Чемулпо. През август 1905 г. той е изваден от дъното, ремонтиран и влиза в имперския японски флот като крайцер от 2-ри клас "Соя". Русия купува кораба по време на Първата световна война и го връща на служба под предишното му известно наименование. След няколко години служба през 1925 г. "Варяг" акостира на скалите на Ирландско море и бива частично демонтиран и взривен.
3. Помощ за жертвите на Месина
Public domain
Моряците от руския флот извършват подвизи не само в морски сражения, но и в напълно мирни времена. Както, например, се случва след земетресението в италианската Месина.
Най-силното земетресение в съвременната история на Европа с магнитуд 7,5 се случва на 28 декември 1908 г. в пролива на Месина между Сицилия и Апенинския полуостров. В резултат на това са унищожени около 20 населени места и загиват от 90 до 120 000 души.
Няколко държави се отзовават на призива за помощ и корабите на руския Балтийски флот, които се намират в Средиземноморието на учения, са сред първите пристигнали на мястото на катастрофата в Месина. Страшна картина се открива пред очите на моряците: градът е почти напълно разрушен, а хиляди хора се намират под развалините.
Спасителни операции се провеждат и денем, и нощем под прожекторите на военни кораби. Местните жители твърдят, че руските моряци дори отказвали да спят, ядат и почиват. Няколко моряци, които сами се опитват да извадят оцелели от развалините, загиват под срутващите се конструкции. Руски военни медици оказват необходимата помощ на пострадалите в организираните тук полеви болници. Тежко ранените биват изпратени спешно на военни кораби в Неапол и Сиракуза.
Друг проблем са грабежите, поради които на местните власти им се налага да се въведе военно положение. "Уверени в силата си, бандитите не се страхуват от някакви си непознати хора и те разграбват и подпалват пред очите им. Без съответни укази моряците започват да хващат гангстерите и да разчистват улиците от тях... моряците започват да ги разстрелват на място", това съобщава петербургският вестник "Речь" на 30 декември 1908 година.
През петте дни, в които руските моряци са в Месина, те спасяват над 1300 местни жители. Всички те получават от италианското правителство различни награди, а няколко улици в града са кръстени на тях. Освен това се планира и монтиране на паметник, което по различни причини по това време не се състои, а се провежда повече от век по-късно, през 2012 година.