Как китайски банди тероризират Русия половин век

С диви крясъци и ругатни, с яростно размахване на оръжията си, те нахлуват в селата в плашещи маски на дяволи и чудовища, за да ограбят и убият всеки, който застане на пътя им. Китайските бандити, известни като хунхузи, тероризират повече от половин век населението на Североизточен Китай и руския Далечен изток.

"Братя"

Не се знае със сигурност защо членовете на организираните китайски банди, действащи в Манджурия и руското Приморие през втората половина на XIX и началото на XX век, са наречени хунхузи. Самата дума hónghúzi се превежда от китайски като "червенобрад" или "червена (рижа) брада". Най-разпространената версия гласи, че това е свързано с навика им да използват фалшиви бради за маскиране.

Редовете на хунхузите се попълват от хора, търсещи лесна печалба, дезертьори от армията на Цин, както и китайски имигранти в Манджурия, които предпочитат да грабят пред тежката работа във мините. "Ето го, мръсен, дрипав, полугладен, работещ всеки ден, под дъжда, върху глинестата лепкава земя... какви са неговите радости в живота?.. Нищо чудно, че отива при хунхузите, при живот, изпълнен с приключения", пише през 1896 г. вестник "Владивосток".

Бандата може да се състои от само 2-3 до няколкостотин души. За извършването на мащабни операции, хунхузките отряди се обединяват в страшна сила, заплашваща дори не много големи градове.

Хунхузите в никакъв случай не са немити скитници на горите. Такъв вид бандит е добре облечен и има хубаво оръжие. Понякога даже е трудно той да бъде отличен от търговец.

Членовете на една банда полагат клетва за вярност един към друг и по този начин стават "братя", които безспорно се подчиняват на своя водач. Често такива водачи имат звучни, плашещи прякори. Така например някой си Ян Юлин е наречен Четиринадесети лорд на ада.

Разбойническата дейност на хунхузите се извършва през пролетта и лятото, когато е лесно човек да се скрие в гората. По това време в отрядите цари най-строга дисциплина. През есента и зимата те си почиват. "Братята" се отправят в градовете, където прекарват цялото си време в таверни, пълни с жени, алкохол и опиум. Един водач на хунхузите дори играе в театъра по време на зимните паузи.

От Китай до Русия

Манджурия е идеално място за разпространение на бандитство. Слабо населеният див край е лошо контролиран от правителството на Цин в далечния Пекин и ресурсите на местните губернатори не са достатъчни за ефективна борба с хунхузите.

Въпреки това, "червените бради" не се задоволяват с разграбване единствено на манджурските селища. Наблизо е обширният руски Усурийски край, който има същите проблеми като Манджурия - регионът е слабо колонизиран.

За ефективна защита на границите между Руската и Цинската империи при такива условия не може да се говори. От базите си на китайска територия хунхузите лесно проникват в руското Приморие и също толкова лесно се връщат обратно.

Освен това, понякога бандитите могат и да не се върнат в Китай. Хунхузите или сплашват местните усурийски китайци (т. нар. "манзи"), като ги принуждават да им помагат с храна и настаняване, или да си сътрудничат с тях. Често "братята" дават на местните хора пари и печелят доверието им, а също се обявяват за борци за освобождението на изконните китайски земи, завзети от западните варвари.

Манзова война

Хунхузите на руска територия се занимават с грабежи, кражба на добитък, контрабанда с опиум и незаконен добив на злато. Именно последното от тези неща ще доведе до първия голям въоръжен сблъсък между "червените бради" и руските войски.

"Братята" не винаги добиват злато сами – често те защитават китайски миньори срещу заплащане. През 1867 г. на малкия остров Асколд, на 50 км от военния пост (който става град през 1880 г.) Владивосток е намерено злато. Стотици манзи отиват там, за да опитат късмета си заедно с хунхузите.

Екипажът на руската парна шхуна "Алеут" няколко пъти разпръсва златотърсачите, но те се връщат отново. В крайна сметка трима моряци са убити при въоръжен сблъсък. По време на бързото си отплаване от острова екипажът на военния кораб на хунхузите демонстративно нарязва труповете на парчета.

Опитите на руското правителство да ограничи незаконните златотърсачи завършват с поредица от схватки, известни като Манзова война. През пролетта и лятото на 1868 г. манзите и хунхузите нападат военни постове, разграбват и опожаряват няколко села, напълно избиват селските семейства, които живеят там. В отговор руските войски изгарят няколко селища на манзи, които предоставят подслон на бандитите. Към средата на юли разбойническите групи биват или изтребени, или изгонени обратно в Манджурия.

Руски набези в Китай

Фактът, че хунхузите, след волните си разходки на руска територия, се връщат в Китай, силно ядосва руските власти. Неведнъж войските, преследващи бандитите, са принудени да спрат на границата без абсолютно никакъв резултат.

Това обаче не винаги е така. Понякога казашки отряди несъзнателно или нарочно проникват в китайските земи. Веднъж 100 казаци от Усурийска област в преследване на "червените бради" извървяват няколкостотин километра из Манджурия.

През 1879 г. руските войски нарочно нахлуват в китайска територия и изгарят добре укрепената крепост на хунхузите край езерото Ханка. Понякога подобни набези не минават без последствия. През същата година отрядът на майор Ножин, след като преминава границата, се натъква на правителствените войски на Цин, което води до малка битка.

Руското министерство на външните работи се извинява за инцидента. Въпреки че Пекин е винаги недоволен от подобни нарушения на държавните граници, за местните власти проблемът с хунхузите е много по-важен. Неведнъж губернатори сами молят руснаците да продължат да преследват бандитите в техните провинции.

Хунхузи и политика

В началото на XX век в руския Далечен изток и Китай започват да се случват важни събития, в които "червените бради" не могат да не се включат. По време на въстанието на игуетите (боксери) от 1899-1901 г., насочени срещу господството на западните сили, ханхузите често се обединяват с остатъците от победените отряди на Цин и влизат в бой срещу руските войски. Въпреки популярността им на разбойници, много китайци ги смятат за последните защитници на родината от чуждата агресия.

По време на Руско-японската война от 1904-1905 г. "братята" успяват да послужат както на руснаците, така и на японците срещу заплащане. По-специално на тях е поверен саботажът на китайско-източната железница в Манджурия. Построена от Русия по поръчка на китайското правителство, тя е основен източник на доставки за руските войски в Далечния изток. От 512 опита, предприети от хунхузите по време на целия конфликт, само един завършва със сериозен успех: на 31 януари 1904 г. част от моста, северно от гарата Гунчжулин, е взривена.

Разпадането на Китайската империя през 1911 г. и на Руската империя през 1917 г. донася смут и хаос в Далечния изток, в който хунхузите се чувстват изключително комфортно. В условията на гражданска война в Русия те продължават да плячкосват местното население, като от време на време се присъединяват като наемници или към белите, или към червените, или дори към японците, които пристигат във Владивосток през април на 1918 година.

В Китай, който в същото време преживява период на раздвоение и военнополитическа борба, хунхузите достигат невиждани висоти. Бившият водач на "червенобрадатата" банда, Джан Зуолин, става не само фактически владетел на Манджурия, но до юни 1928 г. дори е начело на властта в цял Китай. Той назначава друг "брат", Чжан Цзунчан, с когото е бил в бандитски отряд в руската служба по време на руско-японската война, за управител на провинция Шандун.

През 30-те години на миналия век ерата на хунхузите наближава своя края. Съветското правителство значително засилва защитата на държавните граници с Китай и сериозно се заема с проблема с престъпността в Приморието. Японците също се борят ефективно срещу "червените бради" – през 1928 г. те ликвидират Джан Зуолин, а 3 години по-късно превземат Манджурия. В началото на 40-те години "братята" престават да играят важна роля в живота на Далечния изток.