Запознайте се с граф Бобрински, незаконният син на Екатерина Велика

Дори преди да стане руската императрица в резултат на държавен преврат, Екатерина изумява най-близките си приятели и привърженици с желязната си воля - и лицемерие, насочено към постигане на високите ѝ цели. Само си представете какво се случва с тази жена между 1761 и 1762 година. Някъде през есента на 1761 г. тя забременява от любовника си Григорий Орлов. Но трябва да го скрие от съпруга си Петър, който ще стане следващият руски император след смъртта на Елисавета Петровна.

Екатерина, която е длъжна да участва в безброй съдебни церемонии, носи стегнат корсет, танцува, прави поклони - с дете в утробата си, което очевидно ѝ причинява болка, страдание и предизвиква повръщане - всичко това тя трябва да крие. През декември 1761 г. Елисавета умира, а Петър става Петър III - което му позволява да започне връзка с Елисавета Воронцова, вулгарна млада жена със сипаничаво лице, която се мести в стаите на императора, докато съпругата му Екатерина е изпратена в срещуположната страна на Зимния дворец. Тук тя се събира с приятелите си и прави подготовка за свалянето на Петър.

Роден по време на пожар

Една от многото ексцентричности на Петър III е пироманията. Винаги, когато в Санкт Петербург има пожар, Петър се втурва към мястото заедно със своите придворни и наблюдава как пламъците поглъщат сградите. И така, когато идва време Екатерина да роди, нейният всеотдаен камериер Василий Шкурин подпалва собствената си къща и императорът веднага скача в каретата си и тръгва. Междувременно Екатерина успешно ражда малкия Алексей. Това е нейният втори син след Павел, детето ѝ от Петър, който по-късно ще стане Павел I.

Алексей се ражда слабо дете - очевидно поради напреженията, които майка му търпи по време на бременността. Отглеждането на момчето е поверено на Василий Шкурин, който много помага при раждането на Алексей. Той е отгледан и възпитан в неговия дом (не в къщата на Григорий Орлов, разбира се, защото Орлов е "официално" известен като любимец на Екатерина). Става ясно, че Екатерина много обича своя незаконен син, защото, въпреки рисковете да бъде разкрита, понякога посещава къщата на Шкурин (възстановена след пожара), където се вижда с Алексей и води разговори с него.

Самият Алексей развива близки отношения с Шкурин. По-късно през 1782 г., когато Шкурин умира, Алексей пише: "Бях силно разстроен от това. Той беше много мил към мен и се чувствам благодарен на цялото му семейство." Доста официален изказ, но само на пръв поглед. На следващия ден Бобрински пише в дневника си нещо по-откровено: "Нощем не можех да спя; Продължавах да мисля за починалия В. Г. [Шкурин]. Плаках цял час." Оказва се, че слабичкото дете е и много чувствително.

Знае ли, че е син на императрицата? Историците все още не са сигурни в това, казва Евгений Пчелов, експерт по Романови. През 1765 г. Екатерина дава на момчето село на име Бобриково, за да го обезпечи финансово. В заповедта за това тя пише, че Алексей е син на някакъв армейски капитан, "който страда за нас (императрицата)". Очевидно Екатерина създава легенда, за да скрие истинския произход на Алексей. И все пак, дори в този ред, тя го нарича "княз Ситски", нареждайки го сред князете Ситски, стар род на Рюриковичите, приключил през XVII век. Последното нещо, което Екатерина иска, е синът ѝ да бъде замесен в дворцовите интриги и да стане един от претендентите за руския трон. За щастие, тази съдба никога не го сполетява. Той си има други проблеми.

Учител

След като прекарва четири години в образователна институция в Лайпциг със синовете на Шкурин, през 1774 г. Алексей се завръща в Русия, където става ученик на Иван Бецкой, виден възпитател, личен секретар на Екатерина и самият той - незаконен син на фелдмаршал Иван Трубецкой. Според думите на Бецкой Алексей има "слаба физика, плах, срамежлив, нечувствителен към нищо, но кротък и послушен". На 13 години момчето има само основни познания по френски и немски език, малко математика и малко география.

Иван Бецкой обаче събужда интерес към науките в младия Бобрински - от 1775 г. той носи това фамилно име, което идва от селото му Бобриково. Алексей се записва в Първи кадетски корпус, където се обучава при Хосе де Рибас, испански благородник на руска служба и преподавател в Корпуса. Де Рибас е противоречива фигура: от кадетите той изисква безупречно поведение, като същевременно самият той има слабост към пиенето и безразборния секс. Бобрински се ядосва на развратния си учител и предпочита обществото на Бецкой, което естествено му помага да се образова. Бобрински завършва кадетския корпус със златен медал и става военен офицер.

През 1781 г. Бобрински получава писмо от Екатерина, в което се казва: "Информирана съм, че майка ти, потисната от различни силни врагове, поради ужасните обстоятелства в онези времена, и, за да спаси себе си и по-големия си син, трябвало да скрие факта на твоето раждане…" Можем да предположим, че съдейки по тези думи и по изключителното отношение от най-висшите придворни в империята, Бобрински може поне да предположи чий син е всъщност. Най-големият намек са думите "по-голям син" - това означава Павел. От време на време Бобрински, вече млад мъж, вижда майка си и баща си по различни поводи, разговаря с тях и може би забелязва приликите между това, което вижда в огледалото, и чертите на императрицата. Кой знае.

Малко след дипломирането си Алексей заминава на дълго пътешествие из Русия, а след това и в Европа. По време на това пътуване той предизвиква загрижеността своите преподаватели и обкръжение. Бобрински не може да се насити на пиене, живот и жени. Син на двама много страстни души - Екатерина и Григорий Орлов, Алексей трупа огромни дългове, които майка му трябва да плати; междувременно той често оставя младите си другари без стотинка, харчейки всичко за себе си. Играе много карти, дори оставя кратка брошура "Бележки за игрите с карти".

"Този ​​млад мъж е много лекомислен, но не смятам, че е зъл или непочтен, той е млад и склонен да се замеси в много развратна компания. Подлуди възпитателите, които бяха с него. Искаше да живее свободно и му беше предоставена тази свобода", пише Екатерина със съжаление за своя незаконен син.

Бобрински прекарва време с момичета между Париж и Лондон, докато майка му заповядва да бъде върнат обратно в Русия. Когато най-накрая се завръща през 1788 г., Алексей е изпратен да живее в отдалечения град Ревел (сега Талин, Естония). Там през 1796 г. се жени за Анна фон Унгерн-Щернберг, баронеса от стара балтийско-германска фамилия, добродушна и мила жена. След брака на Бобрински и съпругата му е разрешено да дойдат в Санкт Петербург. Екатерина ги приема, казвайки на Анна: "И имаш смелостта да се омъжиш за този непочтен джентълмен!“ Тя все още е ядосана на Алексей заради поведението и дълговете му.

Последните години на любимия брат

Малко преди да се ожени, на Бобрински е позволено да напусне Ревел и да живее в двореца от XIII в. в Оберпахлен (днешният замък Пилтсамаа в Естония). Изгнанието му приключва веднага след смъртта на Екатерина - неговият полубрат Павел, новият император, го кани да се върне в Санкт Петербург. Това е разцветът на живота на Алексей Бобрински.

Павел обича Алексей от все сърце - Алексей е не само брат на Павел, но също като него той също е изпратен от майка си в Гатчина, дворец край Санкт Петербург.

Най-накрая Павел изяснява официално факта на произхода на Бобрински на самия Алексей. "Запознах се с императрицата [Мария Фьодоровна], с великите князе Александър, Константин и Николай… Отидох до тялото на починалата императрица и ѝ целунах ръка… Всички ме гледаха изненадано, объркани от моята поява тук", пише по-късно Бобрински. "По време на вечерята императорът и императрицата разговаряха с мен няколко пъти и изведнъж погледите на всички присъстващи се насочиха към мен." Приятелствата, създадени по време на управлението на Павел, продължават дълго време. Много по-късно, след смъртта на Бобрински, вдовицата му Анна все още е приета горещо в императорския двор - император Николай I известно време я нарича "ma tante" (леля ми).

Павел дава на Алексей титлата граф, прави го генерал на армията и командир на батальонна кавалерийска гвардия - само за да бъде освободен след година и половина. Като генерал, Бобрински се наслаждава на най-пищния начин на живот на своето време.

В по-късните си години Бобрински се мести в Богородицк, Тулска област, където се занимава със земеделски изследвания. Научното наследство на образованието на Иван Бецкой най-накрая дават плод: Бобрински става баща на производството на захар в Руската империя.

Докато самият Алексей учи основно земеделие, синът му Алексей става основател на местно захарно предприятие, произвеждащо захар от цвекло, което купува от селяните си. Инженер и икономист Алексей Бобрински-младши също е доживотен член на Съвета на Министерството на финансите на Руската империя.

Алексей Бобрински-старши умира през 1813 г. в ранна 51-годишна възраст - очевидно трудният начин на живот на по-младите му години си взема своето. Но потомците му живеят и заемат високи позиции в империята през целия XIX век. Многобройните потомци на Бобрински все още живеят в Европа и САЩ. Повечето от тях са учени, точно както и техният родоначалник в по-късните си години.

Златният век на руския коноп: Как Русия става най-големият износител на промишлен канабис в света?