ФОТОГАЛЕРИЯ: Най-големите оръдия на средновековна Русия

Когато през 1547-1552 г. Иван Грозни превзема Казан - столицата на Казанското ханство, решаващата победа е постигната с помощта на тежка артилерия, оперирана от чуждестранни военни инженери (италианци и германци) на руска служба. Още по-рано, през 1480 г., Иван III Велики успява да победи Ахмат хан от Златната орда, използвайки тежка артилерия, командвана от италианския инженерен гений Аристотел Фиораванти. Но руснаците започват да използват собствена артилерия от XIV век.

Рисунка в хрониката "Тохтамиш пред портите на Москва"

Public domain

Още през 1382 г., когато армията на Московското княжество отбранява града срещу хан Тохтамиш, в летописите се споменава използването на лично огнестрелно оръжие и крепостна артилерия. Въпреки че производството на барут е известно в Русия от XIV в., оръдията, произвеждани на местно ниво, са до голяма степен неефективни (между другото, през 1382 г. Тохтамиш превзема Москва, което предполага, че артилерията не възпира татарите).

Оръдие голям калибър (гравщра на Е. Палквист).

Public domain

Първите ефективни оръдия са донесени в Русия от Полша и германските земи в края на XIV - началото на XV век. До началото на XV в. всички големи руски крепости разполагат с оръдия за отбрана. Все пак руснаците нямат опит в използването и производството на оръдия. Първите руски оръжейници се опитват да имитират европейски лети оръдия, правейки такива от ковано желязо, но те често експлодират, защото не са напълно херметически запечатани.

Топ "Скоропея" от майстор Андрей Чохов, Артилерийски музей на Санкт Петербург.

Public domain

През 1475 г. Иван III кани в Москва Аристотел Фиораванти, опитен италиански архитект и инженер. Аристотел основава оръжеен двор вътре в Кремъл, където учи руснаците да произвеждат барут по европейска технология и изготвя проекти за първите руски лети бронзови оръдия. Също така присъствието на Аристотел в Москва (и не на последно място - заплатата му, вероятно една от най-високите в Русия) привлича в Москва други италиански инженери и оръжейници.

Топ „Вълк“ от майстор Андрей Чохов, Швеция, Музей на замъка Грипсхолм

Public domain

Аристотел също учи руснаците да оперират с оръдия и мортири, да ги транспортират и товарят бързо. Той командва артилерийски полкове по време на обсадата на Иван III на Новгород през 1479 г.: "Оръдията стреляха непрекъснато, защото Аристотел бе майстор в занаята си", казва руска хроника. През 1480 г. Аристотел и оръдията му помагат да спечели срещу татарите при Стоенето на Угра.

Топ "Цар Ахил" от майстор Андрей Чохов, Артилерийски музей на Санкт Петербург

Георгий Шуклин (CC BY-SA 1.0)

Към средата на XVI в. московският оръжеен двор е напълно действащ и се намира близо до Лубянка в Москва (недалеч от Кремъл) и съществува специална институция, наречена "Пушечный приказ" ("министерство на оръдията"), която да контролира производството на оръдия, разположена вътре в Кремъл.

Топ "Змийска глава" ("Аспида"), музей в Коломенское, Москва

Public domain

Андрей Чохов (1545-1629) е най-известният руски оръжейник, популярен със създаването на Цар Пушка (до ден днешен това е най-голямото по калибър артилерийско оръдие в света). Докато е жив той проектира над 20 оръдия, мортири и бомбарди. Нещо повече, Чохов обучава няколко оръжейници, които през XVII в. продължават да създават оръдия: сред тях са Семьон Дубинин, Проня Фьодоров, Григорий Наумов и други.

Топ "Онагр" (Москва, Арсенал на Московския Кремъл).

Public domain

За съжаление, много исторически оръдия са претопени от Петър Велики по време на Великата Северна война, когато Русия изпитва недостиг на желязо и бронз за производство на по-съвременна артилерия. Все пак са запазени няколко оръдия от XV и XVI-XVII век, както е показано тук.

Запознайте се с граф Бобрински, незаконният син на Екатерина Велика!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.