Пилотът на изтребителя Николай Лошаков и неговият партньор Иван Денисюк успяват да го осъществят. Невероятното им спасение обаче се превръща в нов затвор за тях - вече в родината им, пише "Российская газета".
Николай Лошаков е свален със своя Як-1Б във въздушна битка край Ленинград на 27 май 1943 година. Пилотът успява да скочи с парашут, но каца на окупирана територия. По това време 19-годишният младши лейтенант от 14-ти гвардейски изтребителен полк има зад гърба си 121 бойни полета и два свалени от него вражески самолета.
Веднъж заловен, по време на всички разпити той се придържа към версията, че е свален още в първата си битка, че наскоро е призован, така че всъщност не знае нищо за своите части, броя на самолетите и т.н. В крайна сметка германците явно му вярват и дори предлагат сътрудничество на младия пилот. Според различни версии става дума или за служба в нацистката авиация (в спомагателна работа), или за така наречената авиация на руската освободителна армия. Още тогава Лошаков решава, че ще успее да получи шанс да избяга и в крайна сметка е прав.
Тогава той е изпратен на летище близо до Псков, където се среща с друг затворник - сержант от бронетанковите сили Иван Денисюк, който дотогава работи за германците като зарежда горивото на самолетите. Заедно те започват да планират бягство. Според спомените на Лошаков, Денисюк по негово указание запаметил и начертал за него разположението на контролни устройства в самолети, намерил немска униформа и внимателно я скрил в крайпътните храсти.
Те успяват да се възползват от момента за бягство вечерта на 11 август. Самолетът на коменданта "Шторх" току-що е кацнал на летището, германците отиват да вечерят, а Денисюк трябва да зарежда отново машината по това време. Успяват да излетят веднага, а, докато на земята разберaт, че самолетът е отвлечен, минава достатъчно време, за да се измъкнат от огъня на германските зенитни оръдия. Летят около 300 км до съветските земи, а там вече срещат огъня на руските зенитни оръдия. Лошаков отново е ранен, но все пак успява да приземи повредения самолет.
По-нататък следват разпити от НКВД - избягалите от плен биват заподозрени в държавна измяна. Денисюк под натиск в крайна сметка се признава за виновен и получава 20 години в трудов лагер. Лошаков не признава вина, а дори казва, че е успял тайно да съхрани партийния си билет по време на плена. В резултат през декември 1943 г. той получава "само" три години в лагерите, освободен е предсрочно през август 1945 г. (Денисюк едва през 1951 г.), а през 1959 г. е напълно реабилитиран.