Как италианците изграждат Кремъл и помагат на Русия да победи татарските ханове

Основното оръжие на великия княз Иван III Московски не са неговите хора или неговата тактика, а италианските оръдия. В историческото противопоставяне срещу татарите, оглавявани от хана на Великата Орда Ахмед, при река Угра през 1480 г. армията на Иван е разполагала с оръдия, направени от италианския инженер Аристотел Фиораванти (ок. 1415 - след 1485 г.), масивни бронзови мортири, които могат буквално да разкъсат татарската конница на парчета. Без да участва в истинска битка, армията на хан Ахмед се оттегля в степите.

Най-високите заплати в Москва

Родолфо "Аристотел" Фиораванти пристига в Русия през 1475 година, когато вече наближава 60-те. Той е специалист по реставрирането и преместването на камбанарии и замъчни кули и изграждането на мостове. През 1474 г. Семьон Толбузин, който е пратеник на великия княз на Москва, се среща в Европа с Аристотел и той е нает за 10 московски рубли на месец. По същото време в Русия само за една рубла един крепостен е можел да откупи цялото си семейство от господаря и да се сдобие с къща и земя.

Заплатата на Аристотел вероятно е била най-високата в Московската държава. Иван се нуждае от него, за да възстанови главния храм на Москва - Успенския, който частично е срутен при земетресение.

След като пристига в Москва през 1475 година, Аристотел нарежда да се събори и останалата част от храма, проектира нова тухлена печка и създава нова смес за тухли, а освен това основава и първата Москва тухларница в италиански стил. Техниките му позволяват да завърши храма, висок 35 метра и с пет купола, само за две години (вътрешното оформление отнема повече от две години).

Аристотел не е единственият италиански архитект, работил в Москва. Може би още по-важен е Пиетро Солари (ок. 1445 - 1493?). Той пристига в Москва през 1490 г. от Милано и проектира Двореца на фасетите в Московския кремъл и шест кули на сегашния Московски кремъл, включително часовниковата кула или Спаската кула, която става основния символ на Московския кремъл. Други италианци, най-вече Антонио Гисларди и Марко Руфо, също са работили върху изграждането на кремълските стени и кули. Така че, ако сте забелязали, че кремълските стени напомнят за италианската архитектура, тя наистина е проектирана по италиански.

Това обаче не е единственото нещо, което италианците правят в Москва през XI-XVI век. Почти във всяка европейска армия от този период италианските инженери са най-добрите в проектирането на оръжия и експлозиви, отбелязва историкът Марио Корти в книгата си "Италиански военни на руска служба".

Ценни кадри

Едновременно с изграждането на храма Успение, във вътрешността на Московския кремъл, Аристотел Фиораванти създава фабрика за оръдия, която произвежда барут и формовъчни оръдия. Първата му продукция са 16 леки оръдия, наричани фалконети. Лесни за използване и транспортиране, бързи при презареждане, те са смъртоносни в края на XV век.

Иван включва Аристотел във войната срещу Новгородска република. През 1479 г. Фиораванти лично контролира артилерийския отряд, който бомбардира града и го принуждава да се предаде: "Оръжията стреляха непрекъснато, защото Аристотел бе майстор в занаята си", пише в една руска хроника. Фиораванти обучава руските войски да стрелят с оръдия в определени моменти от битката, обучава ги как да организират непрекъснат огън и да боравят с различни видове огнестрелни оръжия, пише Марио Корти. В битката при Угра Фиораванти също е част от главните сили. За последен път името му се споменава през 1485 година. Той може и да е живял в Русия само 10 години, но е оставил голямо наследство след себе си.

През 1488 година, очевидно след смъртта на Аристотел, друг италиански оръжейник на име Паоло Де Босис създава "голямо оръдие" (както го описва руска хроника), което се нарича "Павлин" ("паун" на руски език, което звучи като името на Паоло). И то продължава да се използва до 1563 година, когато е споменато по време на обсадата на Полоцк от Иван Грозни! Друг италиански майстор на оръжията на име Джакобо пристига в Москва през 1490 г. и създава най-малко 15 малки оръдия. Определено можем да кажем, че в края на XV - началото на XVI век италианците доминират в руското производство на оръжие. Те остават още дълго време и дори помагат на Иван Грозни да разгроми казанските ханове.

Италианци срещу татари

Синът на Иван III, великият московски княз Василий III, също активно прибягва до помощта на италиански архитекти и оръжейници. По време на неговото царуване великолепната църква Възнесение в Коломенское е проектирана и построена от Пиетро Анибале, който създава и крепостната стена на Китай-град в Москва, която обгражда централните квартали на града.

Иван Грозни, първият московски цар, използва италианските военни инженери при завладяването на Казанското ханство. В казанска хроника, създадена през 1560-1565 година и единственият източник, който разказва историята как Иван завладява Казан, се споменава за италианските инженери.

През 1552 г. Иван Грозни за четвърти път се опитва да превземе Казан. Този път той води италианци, за да помогнат за взривяването на градските стени. В хрониката се посочва, че царят е разговарял лично с инженерите и им е обяснявал, че стените на Казанския кремъл са много здрави. Италианците обаче му отговарят, че ще унищожат стените след няколко дни с експлозия. "Това ще бъде направено", казват според хрониката италианците и допълват: "Само това или глад до смърт на защитниците може да помогне за превземането на този град".

Италианците първо построяват четири обсадни кули, които са по-високи от градските стени и са използвани от стрелци за нападение на гарнизона на Казанския кремъл. След това изграждат няколко моста над рова на кремъла и накрая, изкопават тунели, водещи до основата на стените, и поставят експлозиви в тях. В определен момент по време на обсадата стените се рушат от експлозии, а пехотата на Иван пресича рова по мостове и нахлува в града. Иван се опитва да превземе Казан почти пет години от 1547 г. и накрая това става с помощта на италианците.

След епохата на Иван Грозни италианците спират да идват в Москва, защото икономическата и военна криза означава, че руските царе не могат да си позволят да плащат на инженерите исканите от тях заплати. Век по-късно Петър Велики отново ще наеме италиански корабостроители и артилеристи, които да изградят новата Русия. Междувременно храмът Успение, църквата Възнесение и, най-важното, Московският кремъл, са непокътнати и до днес и постоянно се използват. И вече 500 години руснаците знаят как да правят качествени тухли.

Разкриваме ви и четири причини, поради които цар Иван е наречен "Грозни"!