ФОТОГАЛЕРИЯ: Ето какво представлява "щастливото съветско детство"

Една от звездите на съветската фотография – Михаил Грачов (1916–2011), става известен предимно със своите улични снимки, както ги наричат ​​сега. Той заснема хроника на ежедневието на обикновените съветски хора. Тъй като децата често попадат в обектива му, тези снимки представляват уникален поглед върху живота на най-малките граждани на Съветския съюз.

"Благодарим ви, другарю Сталин, за нашето щастливо детство!" Това възклицание от лекоатлетически парад на Червения площад през 1936 г. се превръща не само в често употребявана фраза, но и в пропаганден лозунг.

Тя бива щампована върху плакати, билбордове, пощенски картички и марки, а също така може да се види в училищата, лагерите, детските градини, парковете и много други места. Междувременно снимките, направени от Грачов, стават ярка илюстрация за правдивостта на лозунга.

Децата могат да бъдат изпратени на ясла едва на 2-3 месеца, след което отиват в детска градина. Съветските жени трябва да работят за доброто на Родината и затова не могат да взимат дълъг отпуск по майчинство. Първоначално майчинството е ограничено до 6 месеца, но през 1970-те години бива увеличено до 18 месеца; днес то официално трае 3 години, но жените имат право да се върнат на работа по-рано.

В училище децата отиват на 6-7-годишна възраст, а на 9 се присъединяват към организацията на пионерите. Да бъдеш пионер се счита за чест (въпреки че почти всички стават пионери с много малки изключения). Пионерите имат свои собствени правила - те трябва да са отдадени на Родината и да бъдат честни, смели и добри другари.

През лятото, по време на училищните ваканции, много деца биват изпратени в лагери за пионери. Най-големите щастливци отиват в лагери на морето, но има и много лагери недалеч от градовете. В близост често се намират реки или езера, но не винаги.

Съветските деца са научени да бъдат любознателни. За тях има громен брой извънкласни дейности. Сред най-популярните са учебните групи за млади природолюбители, където децата се запознават с флората и фауната на своя местен регион и посещават часове, посветени на природата. През 1928 г. популярното научно списание "Юный натуралист" е публикувано за първи път и остава в печат и до днес.

Друга често срещана форма на забавление е военната игра "Зарница" (топлинна мълния), която симулира военни операции. Тя наподобява дейностите, организирани за момчетата-скаути.  

Децата трябва да се научат как да се ориентират на място, да работят в екип и да следват заповедите на своите командири. Военните игри насърчават състезателния дух и, разбира се, патриотизма.

След Втората световна война много деца играят във военни игри от ранна възраст, като стрелят в нацисти-фантоми с прашки и въображаеми пушки. Те с нетърпение очакват да започнат училище, за да може възможно най-скоро да участват във военни игри.

Часовете по физическо възпитание са един от основните предмети в учебната програма. Децата биват възпитавани в духа на спорта, а също са насърчавани да участват в състезания и да постигат определени спортни достижения. Лека атлетика, гимнастика, футбол, волейбол, спортна стрелба и крос кънтри ски – това са едни от най-популярните спортове.

За по-малко спортните натури има по-спокойни клубове, като например клуб за шах, шиене на дамски облекла и бродерия. Моделирането на самолети и други инженерни дейности са също много популярни. Съветските деца не само развиват отлична сръчност, но и опитват вкуса на кариерата в технологиите - в края на краищата Съветският съюз се нуждае от инженери.

Движението на пионерите е така организирано, че всяко дете да има по-възрастен другар, чиято работа е да показва правилния път и да коригира всяко поведение, несъвместимо с пионерския морал.

Децата също биват учени да бъдат самодостатъчни. Училищата например провеждат дни на самоуправление. Плюс това има и цели кариерно ориентирани организации, където децата ръководят всичко – пример за това са детските железници.

Децата тук работят като машинисти на влакове и кондуктори, а возенето е достъпно за всички желаещи. Фотографът Михаил Грачов прави цял фоторепортаж за такава железница в Кратово в Московска област – всъщност и до днес тя все още функционира.

Аматьорските изпълнения също процъфтяват в СССР, а децата в училище често поставят свои постановки на национални празници и сами шият костюмите си.

След занятия децата сами подреждат класната стая.

А ето и няколко кадъра от щастливо детство без интернет: как са се забавлявали децата от СССР?