Как чуждестранни търговци променят живота в Далечния изток на Русия

В средата на XIX в. Русия овладява огромни територии от Далечния изток и основава там нови градове. През 1856 г. на брега на река Амур е основан Благовешченск, през 1868 г. - Хабаровск, а две години по-късно на брега на Японско море е основан Владивосток.

Новите градове се нуждаят от доставки на голямо разнообразие от стоки. Огромните разстояния, които отделят новите територии от столицата на Руската империя, усложняват логистиката и търговските връзки с централната част на страната. За запълване на нишата помагат предприемчиви търговци от съседни страни, но предимно от Китай.

Двамата Густави

Немските търговци Густав Кунст и Густав Алберс основават търговска империя, чийто мащаб е потресаващ дори и сега. Бъдещите бизнес партньори се срещат в Китай. Решават, че конкуренцията за китайския пазар е твърде голяма (огромен пазарен дял вече принадлежи на британците и французите), Кунст и Алберс тръгват към новосъздаденото пристанище във Владивосток.

Те с право смятат, че във Владивосток конкуренция практически няма и новото селище ще се нуждае от стоки. Освен това през 1862 г. градът получава статут на свободно пристанище, т.е. безплатно пристанище, в което стоките не подлежат на облагане с мита. Така през 1864 г. във Владивосток се появява основният търговски филиал на Кунст и Алберс.

Успешните бизнесмени предвиждат, че градът ще започне да расте, следователно търсенето на техните стоки ще се увеличи. Всъщност градът се разраства бързо. Кунст и Алберс обезпечават Владивосток със стоки за бита - храна, дрехи, бижута, предимно от Китай. Стоките се продават много бързо, въпреки големите пратки и цените, които са по-високи, отколкото в Централна Русия.

Бизнесът потръгва и през 1884 г. германските търговци откриват първия универсален магазин в центъра на Владивосток, зданието на който е оцеляло и до днес. Красивата триетажна сграда, проектирана от младия германски архитект Георг Юнгендел, е една от най-впечатляващите в града.

С течение на времето клонове на компанията се откриват и в други градове на Далечния изток. Съвсем скоро се появяват в далекоизточния Хабаровск, Благовешченск, Николаевск на Амур и други населени места в региона. Компанията започва експанзия в още големи градове на империята. Например тя открива представителства в Санкт Петербург и Москва, Одеса и Киев, Варшава и Рига. Интересите на търговската корпорация обаче не се ограничават само до Русия. Нейни клонове има и в японския Нагасаки, китайския Харбин и немския Хамбург.

Кунст и Алберс са запомнени като благодетели. С техни средства е построена лутеранска църква, която все още е най-старата религиозна сграда във Владивосток.

Търговската империя на Кунст и Алберс e оглавена от сина на Алберс - Винсент Алфред, както и от един от партньорите на Кунст и Алберс в търговския бизнес - Адолф Датан.

По време на Първата световна война, в която Русия и Германия са врагове, в столичния печат е публикувана гръмка статия. В нея търговската къща "Кунст и Албeрс" e обвинена в шпионаж. Въпреки дворянската титла и уважението на местните жители, Адолф Датан е арестуван и изпратен в изгнание в Сибир. Според една от версиите с това имат общо конкурентите му, които използват антигерманските настроения по време на войната за свои собствени цели.

Датан успява да се върне във Владивосток през 1919 г. и управлява магазина до смъртта си през 1924 година.

В края на 1920-те години търговската империя е национализирана от болшевиките. През 1934 г. в основната сграда на Кунст и Алберс във Владивосток е основан ГУМ - Главен универсален магазин. Все още е известен под това име. Хабаровският клон "Кунст и Алберс" също започва да се нарича ГУМ, историческата сграда все още се използва по предназначение.

Китаец с руска душа: историята на Тифонтай

Дзи Фентай е роден в провинция Шандун в Източен Китай. За пръв път идва в Русия през 1873 г. като преводач. В основно място за бизнеса си той превръща град Хабаровск, където живее дълги години.

Между изследователите няма консенсус дали той е търговец по време на пристигането си в Русия, или дали бизнесът му не се заражда директно в Хабаровск.

Първо китаецът отваря магазин и работилница. С разрастването на компанията той основава доходно здание, тютюнева фабрика и мелница. Все повече Тифонтай, както го наричат руснаците по свой начин, участва в обществения живот на Хабаровск, дарявайки големи суми за благотворителност и обществени нужди. Той не забравя за своите китайски сънародници, помагайки им да се установят в Русия.

Съвременниците отдават значителната роля на китайците при доставката на храни в град Хабаровск. Някои граждани обаче се смущават от това, други се страхуват от увеличаването на броя на китайците в региона. Кореспондентът на в. "Владивосток" от 11 август 1896 г. в своята статия критикува местната китайска служба и с раздразнение пише: "Ето в какви зависимости от китайците са руски пътници на руски параход! Ако кухнята се държеше от руснак, тогава, мисля, че би била много по-чиста и подредена, тъй като руското разбиране за чистота е много по-високо от китайското. Междувременно изглежда, че на всички параходи на новото съдружие кухнята и бюфетът се държат от китайците, според слуховете, подставени лица на всемогъщия хабаровски Тифонтай, който заема почетно място навсякъде сред добродушните руснаци, а жителите на Хабаровск са изцяло зависими от него, тъй като единствено той доставя от Китай хляб".

Самият Тифонтай очевидно се влюбва във втория си дом и му помага по всякакъв начин. През 1886 г. участва в преговори за границата между Китай и Руската империя. Някои китайски изследователи смятат, че Тифонтай всъщност мами китайците, които полагат граничния пост на неправилно място. Така Русия получава повече територия, отколкото ѝ се полага по договор.

Тифонтай снабдява и руската армия по време на Руско-японската война, отделяйки за целта впечатляващи средства. Няма точна оценка, но по-късно руското правителство му възстановява 500 000 рубли (по приблизителна оценка, а с корекция на курса на долара и стойността на златото тази сума може да е еквивалентна на около 10 млн. съвременни долара) и дори това не покрива всички разходи на Тифонтай. За направеното той си спечелва и огромното уважение на руските войници.

Тифонтай няколко пъти се опитва да получи руско гражданство. Руските служители обаче искат той да приеме православието и да отреже традиционната си китайска плитка. Тифонтай не се съгласява и получава отказ. Едва през 1893 г. той все пак успява да получи руско гражданство и ново име: Дзи Фентай става Николай Иванович Тифонтай.

Според някои източници, които много историци считат само за легенда, през 1891 г. в магазина на китайския търговец влиза бъдещият император Николай II. Търговецът не разпознава наследника на трона, който го моли да му избере добър плат. Бъдещият император оценява обслужването високо, предлагайки на Тифонтай официален пост в знак на благодарност. Китаецът отказва. Тогава Николай му присъжда най-високото търговско звание.

Тифонтай има семейство в Хабаровск, но за тях няма информация. Известно е само, че децата му са изпратени да учат в Централна Русия.

Николай Иванович Тифонтай умира през 1910 г. и е погребан в град Харбин, съгласно завещанието и волята му. Той е търговец на първата гилдия, има две руски награди за участие в снабдяването на армията по време на войната с Япония и приноса си за развитието на Хабаровск: орден "Станислав" трета степен и орден "Станислав" втора степен.

Сградите, издигнати за бизнеса на Тифонтай, и досега могат да бъдат видени в Хабаровск. Тези исторически здания напомнят за миналото на едно голямо търговско дело, но и за китайците, за които далекоизточен Хабаровск се превръща във втори дом.

Що се отнася до търговията на Тифонтай, тя просъществува приблизително до същото време като бизнеса на немските търговци. Сградите са национализирани.

Храбри и безкомпромисни: 5-ма велики руски флотоводци!