Как нацистите губят последния си шанс да останат в СССР?

След поражението в битката при Курск през лятото на 1943 г. Вермахтът окончателно губи контрол върху войната и започва бързо да се връща обратно на Запад. Още на 11 август, когато битките при Курската дъга все още дори не са приключили, немското висше командване издава заповед за изграждането на линия с отбранителни укрепления от Балтийско до Азовско море – това е така нареченият Източен насип, който, по думите на Хитлер, трябва да "защити Европа от болшевизма".

На една от главните реки на Съветския съюз е възложена ролята на ключов елемент при Източния насип – това е широкият (на места до 18 км) и бурен Днепър. Ако германците успеят да се укрепят на западния му (десен) бряг, те биха имали добър шанс да спрат набиращото обороти настъпление на Червената армия, която, заседнала пред тази непреодолима водна преграда, ще трябва да понесе колосални загуби при безкрайните си опити да премине. Съветското военно командване е добре запознато с този факт. То не почива на лаврите си след триумфа при Курск, а заповядва предвижването към Днепър да бъде осъществено колкото се може по-бързо.

На 26 август, само 3 дни след края на битката при Курск, съветските войски започват мащабно настъпление по 750-километровия фронт от Смоленск до Азов. Те се опитват да стигнат до реката буквално "на гърба" на немците или поне да им попречат да създадат силна защита на линията. В битката за Днепър, която се води от август до декември 1943 г., от двете страни вземат участие до 4 млн. войници. Това я прави една от най-мащабните битки не само през Втората световна война, но и в цялата история на човечеството.

"От другата страна сме! Западният бряг означава сигурност и граница, която твърдо ни разделя от руснаците. В документите официално се посочваше, че немските войски трябва да удържат Днепър. А през пролетта ние ще изтласкаме руснаците зад Волга", спомня си Ги Сайер, редник от дивизията "Велика Германия". Немците набързо евакуират всичко възможно през реката, а също насила забират местното население със себе си. Така немската промишленост трябва да получи нова работна сила, а Червената армия няма да може да попълни редиците си с новобранци от освободените територии.

За да осигури успеха на настъплението, съветското командване хвърля десантници в боя. Лошо планираната въздушно-десантна операция на Днепър, която започва на 24 септември, е толкова неуспешна, че до края на войната такива мащабни десантни операции повече не се предприемат. Вместо да бъдат пуснати в тила на противника, повече от 4000 парашутисти биват изхвърлени директно на позициите на немците. Разпръснатите отряди губят връзка помежду си и нямат ясен план за действие. След като понасят тежки загуби, те отиват на запад при партизаните. Поради пилотски грешки някои подразделения са пуснати директно в Днепър и там се удавят.

"Там бяха разположени 6 дивизии и 2 танкови корпуса. И така ни хвърляха към тях... Ние се спускахме от небето за бой, а умирахме в небето... Всичко там гореше, нощта се превърна в ден... Цялата бригада трябваше да се приземи в радиус от 7-10 км, а пилотите я разпръснаха на 100 км, от Ржишчев до Черкаси... И вместо действията на бригадата трябваше да действаме в малки отряди, които са лесни за унищожаване", припомня си Пьотр Неживенко, младши сержант от 3-та гвардейска въздушнодесантна бригада. По време на боевете са убити над 3000 парашутисти. Въпреки това те успяват да привлекат част от немските сили към себе си, което допринася за общия успех на битката за Днепър.

Няма конкретна дата за началото на общото преминаване на Днепър. Когато имат възможност, армиите или дивизиите се движат самостоятелно до западния бряг. Там те заемат плацдарм, издържат на контраатаката на противника и след това развиват своето настъпление. На места пресичането преминава гладко, тъй като немските войски нямат време да започнат защита, а на други места трябва да се промъкват под силния вражески огън. "Добре си спомням как при пресичането на Днепър водата в реката стана червена от кръвта, стотици мои другари загинаха пред очите ми", спомня си сапьорът Иван Виндриевски.

"Щом съветските войски достигат Днепър, хиляди войници започват да преминават от другата страна на брега с рибарски лодки, катери или импровизирани салове, на бъчви, вързани една за друга, или дори просто плуват сами, като се държат за дъски или градински пейки" – това пише британският журналист Александър Верт в книгата си "Русия на война: 1941-1945". Те често прибягват до трикове: показват фалшиво пресичане на Днепър в едно място като вдигат изключително много шум, за да привлекат вражеските сили към себе си, а всъщност истинското пресичане се води тихо в друг участък на реката, на 10-15 километра.

Немците почти веднага се нахвърлят върху преминаващите съветските войски в опит да ги потопят в реката. Частите от Червената армия, които първи се озовават на десния бряг, са предимно "леки": нямат нито тежки бронирани машини, нито достатъчно количество боеприпаси и храна. Докато защитават окупирания плацдарм преди пристигането на основните сили, съветските дивизии губят до 70% от личния си състав.

През целия октомври се водят ожесточени битки за западния бряг на Днепър. Въпреки това че не винаги е възможно да се постигне настъпление, Червената армия успява да създаде няколко важни плацдарма на територията на десния бряг на Украйна. Задържането и разширяването на Запорожския плацдарм от съветските войски на юг им дава добра възможност в бъдеще да отсекат от сушата немската групировка в Крим. На 6 ноември Киев е освободен, което има не само важно военно, но и политическо значение. Месец и половина Вермахтът се опитва да си възвърне града. Когато към 20 декември настъплението на изтощените и безкръвни групировки на врага най-накрая е спряно, битката за Днепър фактически приключва.

Около 400 000 съветски войници загиват по време на битката за Днепър (немците губят до 300 000). Ръководството на страната високо оценява подвига на войниците на Червената армия и затова 2 438 души стават герои на Съветския съюз – това е единственото масово награждаване за една операция в цялата война.

С пробива на Източния насип Третият райх загубва и последния си шанс за продължителна война на територията на Съветския съюз. Въпреки факта, че по-голямата част от десния бряг на Украйна все още е в ръцете на немците, става ясно, че нейното освобождаване и достъпът до румънската граница са само въпрос на време.