Какво представляват съветските презервативи?

Попитай когото и да било, стига да е живял през съветските години, какво е това "изделие №2", и той веднага ще ти каже, че така са се наричали по това време презервативите. Историята е следната: първоначално те се произвеждат на Баковския завод в Подмосковието и там има само два вида продукция - презервативи (изделие №2) и… противогази (изделие №1). Номерата са давани според дебелината на гумата и колкото по-тънка е тя, толкова по-голям е номерът.

Талк вместо смазка

Баковският завод за гумени технически изделия е пуснат в експлоатация в края на 1930-те. Някои историци пишат, че производството на презервативи в страната е ставало с подкрепата партийния деец и близък съратник на Сталин Лаврентий Берия, който се срещал с много млади жени, като се възползвал от служебното си положение, и нерядко против волята им.

По време на войната, разбира се, заводът произвежда само продукция с военно предназначение и се връща към производството на презервативи в средата на 1950-те. Годишно Баковският завод произвежда около 200 милиона "изделия №2". По-късно презервативи започват да се правят в Киев и в Армавир.

Те се различават много от съвременните: презервативите се правят от гума, без да се добавя каквато и да било смазка. Вместо това ги посипват с талк, за да не слепват. 

Миризмата им също не оставя никакви приятни спомени за срещата. Освен това страда чувствителността: по държавни стандарти дебелината на гумата трябва да бъде 0,09 мм, което е почти два пъти повече от днешните 0,05 мм. 

По време на управлението на Хрушчов започват да се произвеждат презервативи в три размера, което предизвиква повече пикантни ситуации на опашките в аптеките, когато купувачите трябва да обявят на висок глас нужния им размер. 

Един презерватив в аптеката струва 10 копейки. За сравнение цената на литър мляко е 28 копейки, а на един хляб - 24 копейки. 

Качеството на презервативите не е на висота: много се късат, пък и просто създават неудобство заради дебелината и твърдостта. Едва от 80-те години Баковският завод започва да произвежда изделия от латекс, които се проверяват с електроника.

Още преди това обаче някои съветски граждани си купуват по-качествени презервативи на черния пазар. "От черноборсаджиите човек можеше да си купи чуждестранни, на вълнички и с мустачета, те вървяха по 3-5 рубли и наистина се перяха [за многократно използване]", казват хора, чиято младост е минала по онова време.

За всякакви житейски случки

В страната използването на презервативи става под мотото за защита от венерически болести. Това изделие обаче се оказва с още куп други предназначения. 

Търсят ги много туристи, геолози и рибари: в тях съхраняват проби от почвата, цигари, кибрит, сол – по време на поход това е незаменима лека и херметична опаковка. Казват, че презервативите на Баковския завод са издържали до литър и половина вода. А пък децата, естествено, ги използват за забавление: пълнят си ги с вода и ги хвърлят от балкона.

"Презервативите се използваха много активно: първо, за консервиране, когато имаше дефицит на капачки, а второ, като галошки за лапките на първия ми булдог през зимата, когато по улиците ръсеха със сол", разказва рускиня в интернет. "Самата аз се срамувах да купувам такова количество (трябваха ми по 8 броя на ден), а съпругът ми отказваше да ходи до аптеката, защото ни трябваше най-малкият размер. Затова най-добрата ми приятелка от прага на аптеката викаше: "Имате ли презервативи от малкия размер? Трябват ми 300 броя!" 

След разпадането на  СССР през 1991 г. пазарът е напълнен с евтини индийски и китайски презервативи с ярки опаковки и ниски цени. Баковският завод се опитва да излезе от кризата и предлага дори необичайни варианти – презервативи играчки, изписани в стила Гжел. За известно време заводът сменя профила си и започва да прави въздушни балони, но и това не помага. През 2019-а Баковският завод фалира и е ликвидиран през март 2020 година.

Припомняме още какво сексуално образование дават руските и съветски училища през XX век!