Войната обещава да бъде като разходка в парка за руската армия, но завършва с пълна катастрофа. Поражението предизвиква такова недоволство сред руското общество, че става една от основните причини за така наречената Първа руска революция от 1905-1907 г., която обхваща цялата територия на империята. Международният престиж на страната също пада значително. Така Китай, който винаги е внимавал със своята северна съседка, започва да я гледа с презрение и да я вижда като "хартиен дракон".
Същевременно провалената война, в която царската армия и флот не печелят нито една голяма битка, е белязана от редица героични подвизи на руски войници и моряци. Ето най-забележителните от тях.
Героизмът на "Варяг"
В самото начало на войната, на 9 февруари 1904 г., японска ескадра от 14 крайцера и разрушителя блокира неутралното корейско пристанище в залива Чемулпо (днешен Инчхон), където се намират руският крайцер "Варяг" и канонерската лодка "Кореец".
Карл Була
Капитанът на "Варяг" Всеволод Руднев отхвърля ултиматума на адмирал Уриу Сотокити да се предаде незабавно и решава да се бие за руската военноморска база в Порт Артур (на територията на днешния Далян, Китай). В краен случай планът е двата кораба да бъдат потопени.
Екипажите на корабите на неутралните държави в залива Чемулпо излизат на палубите си в знак на почит към руските моряци, които влизат в битка. "Поздравяваме тези герои, изправени пред сигурна смърт с такова достойнство", казва френският капитан Сенес.
Public domain
Неравната битка с японците продължава три часа. След като "Варяг" е сериозно повреден и около 40 от членовете на екипажа му са убити, е взето решение за евакуация на неутралните кораби и унищожаване на руските кораби.
В последващия си доклад капитан Руднев казва, че японците губят няколко кораба, но това не е потвърдено нито от неутралните наблюдатели, нито от самите японци. Независимо от това отчаяният подвиг на "Варяг" е високо оценен от японците. След войната, през 1907 г., император Мейджи награждава Руднев с Орден на изгряващото слънце 2-ра степен, като признание за героизма на руските моряци. Капитанът го приема, но никога не го носи.
Последната битка на "Стерегущий"
Когато на разсъмване на 10 март 1904 г. двата руски миноносеца, "Решителний" и "Стерегущий", се връщат в Порт Артур след разузнавателна мисия, пътят им към брега внезапно е блокиран от японска военноморска ескадра от четири миноносеца и два крайцера.
Public domain
"Решителний" успява да се откъсне и да се върне към базата, но "Стерегущий" е принуден да влезе в битка. Корабът е буквално обсипан със снаряди. Един от тях поврежда котелното оборудване, обездвижва кораба и го лишава от последния му шанс да се върне при своите.
Въпреки че корабът, по който стрелят като на учения, не може да се похвали със здраво място, екипажът му няма намерение да се предаде. Едва когато всичките му оръдия замълчават, японците спират стрелба и изпращат към него лодки, за да се качат на борда. Битката не е лесна: само разрушителят "Акебоно" е ударен 30 пъти, има мъртви и ранени.
Качвайки се на борда, японските моряци са посрещнати от зловеща гледка. От 49-членния екипаж само четирима са все още живи. "Предната мачта беше паднала на десния борд", спомня си мичманът Хитара Ямадзаки. "Мостикът беше разбит на парчета. Цялата част от предната половина на кораба беше в пълна разруха, с разпръснати фрагменти. Имаше близо 20 тела около пространството пред предния комин. Телата бяха осакатени – част от торсове без крайници и частично отрязани крака и ръце. Ужасяващата сцена включваше нещо, което приличаше на тяло на офицер, тъй като на врата му имаше бинокъл..."
Японците обмислят да пленят "Стерегущий" като военен трофей, но взимането на полупотопения кораб на буксир изглежда трудна задача. Освен това руският флот се е отправил с пълна скорост към мястото на битката, след като е извикан от "Решителний". В крайна сметка изоставеният миноносец потъва половин час след напускането на японската военноморска ескадра.
Убитият разузнавач
Василий Рябов, разузнавач от 284-ти пехотен чембарски полк, има истински актьорски талант. Може превъзходно да имитира жестовете, походката и мимиките на китайците, нещо, което колегите му смятат за изключително забавно. Началниците му обаче намират по-практично приложение за способностите му.
Public domain
Скоро след битката при Ляоянг в Североизточен Китай през септември 1904 г. той е изпратен на разузнавателна мисия зад вражеската линия. Рябов е облечен като китайски селянин с дълга туника, сламена шапка, дървено сабо и има плитка, прикрепена към косата му.
Той обаче се проваля, защото не знае китайски или японски език. След като събира информация за разположението на вражеските сили, той се връща на приятелска територия, когато е спрян на пътя от японски офицер, който му заповядва да напои коня си. Когато Василий не успява да изпълни командата, офицерът дръпва опашката му и тя веднага пада. Отведен в щаба на врага, Рябов е подложен на продължителни разпити и побои, но не казва нищо друго, освен името си и името на своето подразделение. Дори обещанията да пощадят живота му нямат ефект.
В крайна сметка Василий Рябов е застрелян като шпионин. Японците обаче са толкова впечатлени от неговата твърдост и смелост, че чрез преговарящи дават на 1-ви Оренбургски казашки полк плик, съдържащ писмо, в което се разказва за случилото се със смелия разузнавач. Посланието завършва със следните думи: "Нашата армия не може да не изрази на уважаемата руска армия най-искреното си пожелание тя да възпитава повече добри войници, достойни за нашето пълно уважение, като гореспоменатия редник Рябов".