ФОТОГАЛЕРИЯ: Как съветски деца стават герои от войната

В унищожителната война, която Адолф Хитлер води срещу СССР, в борбата срещу нацистите участват почти всички: мъже, жени, възрастни, дори деца. Освен това децата по нищо не отстъпват на възрастните в тази борба. Десетки хиляди непълнолетни се присъединяват към съпротивата и редовната армия, хиляди са наградени с различни военни отличия, а няколко дори стават Герои на Съветския съюз.

Очевидно децата не се мобилизират в Червената армия (възрастовата граница е 18, въпреки че някои се включват и на 17-годишна възраст). Тийнейджърите често бягат от вкъщи, за да се бият на фронта, но най-сигурният начин непълнолетен да стане войник е да остане сирак, което не е необичайно предвид колко ожесточени са боевете на Източния фронт. Често частите на Червената армия, когато приемат дете, избягало от дома или останало без родители, не го изпращат в тила, а го вземат под своя опека, като т.нар. "син на полка". Във флота ги наричат "юнги" и има много такива сред децата на убити моряци.

В по-голямата си част "синовете на полка" изпълняват домакински задължения на фронта. Те не винаги са включени в списъка в личния състав на военната част, но ако са, могат да получават заплащане, униформа и дори оръжие. Някои от тях участват във военни действия.

Четиринадесетгодишният Пьотър Клипа е в музикален взвод на 6-та стрелкова дивизия, която по време на германското нашествие е разположена точно на границата - в Брестката крепост. Още от началото на войната Пьотър се присъединява към една от бойните части, изпълнява функциите на свързочник, извършва разузнавателни обходи до вражески позиции, набавя вода и лекарства, които са крайно необходими на войниците, и дори открива непокътнат склад с боеприпаси, което помага на защитниците на крепостта да издържат малко по-дълго. В началото на юли Клипа и няколко войници успяват да избягат от крепостта, но скоро са пленени. Пьотър, който е отведен в Германия като работник, е освободен едва през 1945 година.

През октомври 1941 г. шестнадесетгодишният Василий Курка се присъединява към отстъпващите от Мариупол части на Червената армия и иска да бъде включен в 395-та пехотна дивизия. Като се има предвид крехката му възраст, Василий не е изпратен на фронта, а е задържан в тила. След като научава, че се набират войници за обучение за снайперисти, той убеждава командващите си офицери да му дадат шанс. Оказва се, че Курка е роден снайперист. Той се издига до чин младши лейтенант, става командир на снайперски взвод и дори инструктор по подготовка на снайперисти. Преди да бъде убит през януари 1945 г. в битката за Полша, Василий е застрелял 179 вражески войници и офицери, превръщайки се в един от най-добрите снайперисти в Червената армия.

Бащата на тринадесетгодишния Иван Герасимов е убит в началото на войната, докато майка му и сестрите му, както той мисли, изгарят живи в къщата им по време на бомбардировка (след войната се оказва, че са оцелели). Иван се присъединява към артилерийски полк от 112-та стрелкова дивизия, където служи като помощник-готвач, а след това и снабдява с боеприпаси. По време на един от боевете за Сталинград в края на 1942 г., след като всички негови колеги са убити, Герасимов взема нечий автомат и започва да стреля по врага. Дясната му ръка е поразена и левият му лакът е раздробен. Той обаче, стиснал противотанкова граната с това, което е останало от крайниците му, изважда щифта със зъби и се хвърля под немски танк, като го взривява заедно със себе си.

Петгодишният Сергей Альошкин остава сирак, след като по-големият му брат и майка са екзекутирани от германците през есента на 1941 г. за участие в съпротивата (баща му е починал преди войната). Изгубеното и отслабнало дете е открито от разузнавачи от 142-ри гвардейски стрелкови полк, чийто командир решава да го осинови. Най-малкият "син на полка" в историята на Втората световна война печели медал "За бойни заслуги" през ноември 1942 г. в Сталинград. Землянката на командира пропада при тежки артилерийски обстрели. Шестгодишното момче носи помощ под вражеския огън и участва в разкопаването на землянката, като по този начин спасява живота на своя осиновител.

Не всички деца, които се оказват на фронта, са сираци или избягали. Понякога родителите им просто ги вземат със себе си на война. Така през април 1943 г. четиринадесетгодишният Аркадий Каманин се присъединява към 5-и щурмови авиационен корпус, командван от баща му. Той изпълнява първия си полет като пилот на самолет У-2, след като служи няколко месеца като летателен механик и щурман-наблюдател. Зачислен в свързочна авиоескадрила, Аркадий Каманин става най-младият съветски пилот във Втората световна война. Той оцелява във войната, но умира от менингит през 1947 г., когато е само на 18 години.

Ако в Червената армия служат хиляди непълнолетни, то в движението на съпротивата те наброяват десетки хиляди. За младежите е много по-лесно да се присъединят към партизаните, отколкото към военна част, която трябва да се съобразява с определени разпоредби и чиито командири могат да се сблъскат с нежелани последствия, ако се разбере, че на фронта се бият тийнейджъри. Освен това от военно поделение децата могат да бъдат изпратени в тила, докато за партизанските отряди в окупираните територии, тази опция просто не съществува.

Някои от младите партизани печелят най-високото военно отличие - званието Герой на Съветския съюз. Една от тях е седемнадесетгодишната Зинаида Портнова, партизански разузнавач в Беларус и член на тайната организация "Млади отмъстители". Заловена от Гестапо, тя е подложена на многобройни разпити, по време на един от които успява да вземе пистолет от бюрото и да застреля следователя и двамата негови помощници. Опитът ѝ да избяга, за съжаление, е неуспешен. Сутринта на 10 януари 1944 г., след едномесечни мъчения, тя е застреляна. Четиринадесет години по-късно Зинаида Портнова получава званието Герой на Съветския съюз посмъртно.

А знаете ли как затворници създават най-доброто съветско оръжие?